Алтея и Кефрия се усмихнаха в отговор на екстравагантния комплимент, както постъпваха като малки. Малта имаше наскърбен вид, а Роника отбеляза:
— Давад, ти винаги ни ласкаеш. Мислиш ли, че ти вярваме, след всичките тези години? — Тя се навъси и добави. — Алтея, би ли оправила шала на Давад? Възелът се е изместил под ухото му.
Младата жена видя същинската причина за притеснението на Роника: върху скъпата жълта коприна гордо личеше петно от месен сос. Освен това самият шал не се съчетаваше добре с Търговската роба, само че да убедиш Давад в подобно нещо бе немислимо. Затова тя се ограничи да развърже шала и да го пристегне наново по начин, който почти изцяло скриваше петното.
— Благодаря ти — топло каза той и я потупа по ръката. Алтея отвърна на усмивката му и отново се обърна напред. При това тя зърна неодобрителния поглед на Малта и шавна с вежда, апелирайки към разбиране. Самата Алтея ясно можеше да разбере ненавистта ѝ към Давад. Ако самата тя се замислеше над неотдавнашните му постъпки, нейната ненавист също пламваше. Той бе пропаднал до навиците на спекулантите, а после бе изпаднал още по-ниско, като бе започнал да им помага срещу собствените си събратя. Без да обръща внимание на порицанията на останалите Търговци, той защитаваше новодошлите на заседанията на Съвета. Той се бе превърнал в посредник между много от отчаяните Търговски семейства и новодошлите, нетърпеливи да закупуват земи. Носеха се слухове, че се старае да придобие най-изгодни за спекулантите, а не за съгражданите си условия. Трудно ѝ беше да повярва дори и на половината от слуховете, които се носеха за Давад. Алтея бе принудена да приеме, че той не само използваше роби в имението си, а и търгуваше с тях. А най-лошият слух нашепваше, че Давад по някакъв начин е свързан с усилията на спекулантите да закупят Парагон.
Тя крадешком разглеждаше пухкавия човечец, настанен до нея, и размишляваше. В кой ли момент тя щеше да прекрати отношенията си с него? Дали този момент щеше да настъпи тази вечер?
За да се разсее от тези мисли, Алтея се обърна към него.
— Давад, ти неизменно си осведомен за най-забавните клюки, носещи се из града. Каква е най-интересната история, която си чувал днес?
Тя не очакваше нищо повече от леко пикантни неща. В това отношение Давад бе много сдържан.
Той се усмихна в отговор на комплимента ѝ и доволно потупа глава.
— Най-сочният слух, мила, не идва от нашия град, макар че, ако се окаже верен, определено ще има голям ефект върху всички ни. — Той плъзна поглед по останалите, за да се увери, че е привлякъл вниманието им. — Научих това от един от новодошлите. Една от пощенските му птици донесла тези вести от столицата.
Търговецът отново замълча, потропващ с показалец по усмихнатите си устни. Той имаше вида на човек, който не е сигурен, че е готов да сподели знанието си. Очевидно очакваше поощрението им.
Отново Алтея беше тази, която му угоди.
— Слушаме те. Новините от столицата винаги са ни интересували.
— Тъй. — Давад се облегна назад. — Всички вие знаете за случилото се миналата зима. Семейство Купрус… Зная, че един от синовете им те ухажва, Малта, но в случая говоря за политика, а не за романси. Та, семейство Купрус дойде в града от името на Дъждовните Търговци, за да посее неразбирателство между нас и сатрапа. Аз се опитах да ги вразумя, но онова събрание се превърна в същински хаос… Ти беше там, Роника, знаеш за какво говоря. Както и да е. В резултат от това събрание градът изпрати делегация до сатрапа, за да изиска от него да се придържа към условията на първоначалната спогодба. Как са очаквали, че толкова остарели съглашения се отнасят за нашето модерно настояще? Както и да е, делегатите отпътуваха. В столицата те били посрещнати любезно и им било съобщено, че сатрапът ще обмисли оплакванията им. После нищо повече не се чу.
Той отново ги огледа, за да се увери, че те го слушат. Всичко това бяха стари вести, но Алтея си придаваше вид на заинтересувана. Малта се взираше през прозореца.
Сега Давад се приведе напред и снижи глас, сякаш се опасяваше, че кочияшът ще го чуе.
— Всички вие сте чували слуховете, че сатрапът обещал да изпрати вестоносец. Ние очаквахме пристигането му. Е, слухът, който аз чух, е че няма да има пратеник. Вместо това сатрапът, обичащ приключения, решил да дойде лично. Говори се, че той ще пътува инкогнито, само с няколко от съветничките си, но придружен от калсидски стражи. Той се надява да покаже на Бингтаун, че все още ни счита за част от сатрапството. Когато хората осъзнаят на какво се е подложил той, за да предприеме това пътуване, и какво значение отдава на нашата вярност, не виждам как биха могли да откажат да бъдат по-разумни. Кога за последно някой сатрап е посещавал града ни? Не и докато ние сме били живи, нали, Роника? Някои от семействата на новодошлите вече планират приеми, каквито градът ни никога не е виждал. Само какво време да бъдеш прекрасна и млада неомъжена жена, нали, Малта? Не бързай да приемаш ухажора си от Дъждовните земи. Мога да ти уредя покана на бал, където самият сатрап ще присъства!