Но Граг разтълкува объркването ѝ по различен начин.
— Не очаквах от теб да започнеш да обмисляш това предложение — бързо изрече той, стараещ се да не изглежда наскърбен. — Не тук, не и по това време. И двамата си имаме прекалено много проблеми. Предстоящото събрание може да разреши някои от тях. Искрено се надявам да се окаже така.
— Аз също — отвърна Алтея, само че не успя да вложи особена топлота в гласа си. Прекалено много неща ѝ се въртяха из главата. Брашън я гледаше като пронизан в сърцето. Той носеше същите дрехи, с които го беше видяла за последно: жълтата блуза и тъмните панталони го караха да изглежда като чужденец сред облечените с роби Търговци.
Граг забеляза погледа ѝ.
— Той какво прави тук? — остро попита младият Тенира. Сякаш очакваше от нея да знае отговора. Той хвана ръката ѝ.
— Той ни донесе вестта за Вивачия. — Докато отговаряше, Алтея се обърна към Граг. Тя не искаше Брашън да забележи, че двамата обсъждат него.
Младият мъж се навъси насреща ѝ.
— Ти ли го помоли да дойде тук?
— Не. — Тя леко поклати глава. — Нямам представа защо е тук.
— Това до него Янтар ли е? А тя защо е дошла? И защо двамата са заедно.
Алтея трябваше да погледне.
— Не зная — промълви тя.
Янтар бе облечена в изчистена златнокафява роба, почти същия оттенък като плитките, отпуснати край раменете ѝ. В момента тя стоеше до Брашън и тихо му казваше нещо. Лицето ѝ беше навъсено, но тя не гледаше към Брашън или Алтея. Не, тя се взираше с пламнали очи към Давад Рестарт. Някаква чудата орис бе подредила всички аспекти от живота на Алтея да се сблъскат тази вечер. Давад Рестарт стоеше загледан в Граг Тенира. В следващия момент тлъстичкият Търговец забърза към тях.
Давад вече пуфтеше по стълбите, но Роника Вестрит смогна да го изпревари и първа да достигне Алтея. Кефрия и Малта не изоставаха. Роника и Граг си размениха поздрави, подир което възрастната жена го погледна в очите.
— Дъщеря ми Алтея е свободна да седне с теб, Граг. Зная, че двамата имате да обсъждате сериозни неща.
Граг се поклони ниско.
— Роника Вестрит, вашата проява на доверие към моето семейство ви прави чест. Имате думата ми, че ние ще се покажем достойни за нея.
— Аз също ти благодаря — отвърна Алтея на майка си. Определено трябваше да признае разсъдливостта ѝ. Сега тя спокойно можеше да хване Граг за ръката и да го въведе в залата, преди Давад да се е търкулнал до тях. Поне този сблъсък бе избегнат.
Алтея стори точно това, повеждайки Граг почти с привързаност. Тя се постара да не мисли как изглежда това пред очите на Брашън.
В залата тя последва Граг. Пътьом забеляза насочените към тях погледи: нейното настаняване край семейството му публично изразяваше ухажването им. За момент ѝ се прииска да се отдръпне от него и да се върне при близките си, само че подобен ход би накарал да изглежда, че между двама им е изникнало някакво внезапно неразбирателство. Затова тя се усмихна и позволи на Граг да я настани между майка си и сестра си. Майка му имаше посивяла коса и излъчваше Търговска солидност. Сестра му ѝ се усмихна съзаклятнически. Те тихо се поздравиха. Край тях залата започваше да се изпълва с хора и техните тихи разговори.
Майката и сестрата на Граг изразиха мъката си по повод залавянето на Вивачия, само че Алтея можеше единствено да кима в отговор, изнервена. Тя се молеше Съветът да ѝ позволи да говори. Многократно подреждаше мислите си. По някакъв начин трябваше да накара останалите Търговци да разберат, че спасяването на Вивачия касае цял Бингтаун, а не само Вестритови.
Глъчката, предшестваща началото на събранието, сякаш нямаше край. Неколцина се приближиха до пейката, заета от семейство Тенира, за да ги поздравят. Алтея си наложи усмихнато изражение. Изглежда тези хора очакваха, че тя и Граг ще се кикотят покрай влюбването си, вместо да се отнасят сериозно към проблемите си. Нейното раздразнение поспадна, когато Нария Тенира ѝ смигна и съвсем тихо промълви:
— Хубаво е, че си тук. Те ще се отнасят по-сериозно към всички ни, ако е видно, че се подкрепяме.
А сестрата на Граг леко стисна ръката на Алтея. Последната се почувства трогната от загрижеността им, но и малко смутена. Тя не бе сигурна, че е готова да бъде включена в семейството им толкова бързо.
Разговорите затихнаха, когато съветниците се изкачиха на подиума. Всеки от тях носеше бяла роба, с което показваше, че за продължителността на това заседание общото благо на града има предимство пред родовите отношения. Неколцина пазители на реда в черни роби заеха места край стените. Понякога събранията на Търговците ставаха прекалено оживени; тези доброволци отговаряха за спазването на добрия тон.