Алтея разглеждаше членовете на Съвета, докато те заемаха местата си около масата на подиума. Тя изпита срам, че можеше да назове толкова малко от тях. Баща ѝ щеше да знае кои от тях са негови съперници и кои го поддържат. Самата тя не можеше да се похвали с подобен опит.
Звънна камбанката, указваща началото на срещата. Гласовете утихнаха. Алтея прошепна бърза молитва към Са.
Молитвата ѝ спокойно можеше да се окаже и по-продължителна. В дълга встъпителна реч председателят на Съвета заяви, че тази вечер имало няколко теми за обсъждане, затова по-простите от тях щели да бъдат разгледани първи. Алтея въпросително повдигна вежда към Граг; тя смяташе, че това събрание е свикано специално по молба на семейство Тенира. Той се навъси в отговор и леко сви рамене.
Наложи им се да изслушат разгорещения спор между две Търговски семейства, оспорващи си правото над поточе разделящо земите им. Единият имаше да пои добитък, другият възнамеряваше да отклони водата, за да напоява земите си. Спорът бе продължителен, разрешен от очевидното решение на Съвета, че двете страни трябва да си поделят водата. На група от три неутрални лица бе възложено да помага в намирането на компромисно решение.
Веднага щом двамата спорещи се поклониха един към друг и отново заеха местата си, Алтея се размърда в очакване.
Ала я очакваше единствено разочарование. Следващият спор не бе разрешен толкова лесно. Бикът на един Търговец бе оплодил стадото на негов съсед. И двамата сочеха себе си за засегнатата страна. Единият искаше да му се заплати за добитите теленца, другият възразяваше, че възнамерявал да закупи услугите на друг бик и нямал намерение да плаща за телета, които не отговаряли на очакванията му. Единият твърдеше, че слугата на съседа му отслабил оградата, а вторият настояваше, че собственикът на бика не проявявал достатъчно грижи да пази животното си.
Съветниците се затрудниха във вземането на решение; наложи им се да се оттеглят. По време на тази почивка събраните започнаха да шават неспокойно или да разговарят помежду си. При повторната си поява членовете на Съвета заявиха, че телетата трябва да бъдат продадени веднага щом станат достатъчно големи, а двамата стопани да си поделят приходите от тази продажба. Разходите по възстановяването на оградата се поемаха от собственика на бика. Това не удовлетворяваше нито една от страните, ала решенията на Съвета бяха окончателни. В отговор и двата Търговски рода напуснаха разгневени. За отвращение на Алтея още няколко семейства последваха примера им. Тя се бе надявала, че ще може да се обърне към самите присъстващи, а не само към съветниците.
Председателят погледна плочка пред себе си.
— Родът Тенира поиска време да се обърне към съвета, за да оспори тарифите на сатрапа, изисквани от живия кораб Офелия, и нейното задържане заради неизплащането.
Едновременно с изричането на последната дума един от присъстващите се надигна, за да се обърне към Съвета. Това беше Търговецът Дау, който изстреля на един дъх, очевидно подготвен:
— Този проблем не е подходящ за излагане пред Съвета на Търговците. Неразбирателствата на Търговеца Тенира са свързани с данъчната служба на сатрапа, а не с друг Търговец. Той трябва да се обърне към съответните служители и да остави Съвета да използва ценното си време за проблеми, които засягат всички ни.
Със свито сърце Алтея видя, че Давад Рестарт е седнал досами Дау и важно кима на думите му.
Томи Тенира се изправи на свой ред. Раменете на възрастния капитан издуваха робата му. Той бе стиснал юмруци; видно бе усилието му да сдържа раздразнението си.
— Откога Съветът на Търговците се е превърнал в бавачка, успокояваща разревани деца? Какво е Съветът, ако не гласът на нашия град? Проблемът, който представям днес, не засяга данъчната служба и мен, а несправедливия данък, който са принудени да плащат всички корабопритежатели. Някогашното споразумение със сатрапа му дава правото да прибира петдесет процента от нашите печалби. Колкото и да е възмутително това, нашите предци са дали съгласието си за тази спогодба, така че аз също се придържам към нея. Ала никъде в тази харта не се споменават тарифите, които сатрапът събира понастоящем. В никой документ не се казва, че ние сме длъжни да търпим крадливи калсидски разбойници във водите на пристанищата си.
Гласът на Томи Тенира бе започнал да трепери от гняв. Той замълча, за да се успокои.