Давад Рестарт се изправи на крака. На Алтея ѝ призля.
— Дълбокоуважаеми съветници, всички джамаилски прекупвачи плащат такси на сатрапа. Защо с нас да е различно? Нима той не е нашият добър и справедлив владетел? Нима ние не му дължим подкрепа, задето поддържа властта, която защитава всички ни? Събраното от тези налози поддържа столицата и освен това заплаща труда на онези, които пазят водите ни от пирати. Качествата, които Томи Тенира не харесва у калсидците, ги правят отлични защитници против разбойници. Ако той не иска да се възползва от техните услуги, нищо не му пречи да…
— Калсидските патрулни кораби по нищо не се отличават от пирати! Те спират честни кораби, за да ги принудят да откупят правото да продължат пътя си. Всички присъстващи знаят как Офелия пострада, докато се бранеше от подобно нападение. Нашите кораби никога не са допускали чужденци на борда си. Нима искате да кажете, че трябва да започнем да го допускаме? Налозите започнаха просто, с разумни искания. Сега тяхното пресмятане е тъй сложно, че ние трябва да приемем на сляпо думата на специално нает чиновник. Тези такси имат една-единствена цел: да не ни позволят да търгуваме извън град Джамаилия. Тамошните благородници ограбват нашите приходи, за да ни привържат по-стегнато към кесиите си. Всеки, който неотдавна е спускал котва в столицата, сам може да потвърди, че нищо от налозите ни не отива за поддръжката на града. Съмнявам се, че за последните три години тамошното пристанище е видяло каквито и да било грижи.
Одобрително мърморене, примесено със смях, последва последните му думи.
— Последния път моят юнга едва не пропадна между дъските — провикна се някой.
Дау бързо се надигна отново, за да се възползва от настъпилото утихване.
— Почитаемо събрание, аз предлагам съветниците да се оттеглят, за да преценят дали трябва да изслушват този въпрос. — Той се огледа. — Вечерта преминава в нощ. Може би трябва да пренесем този проблем за някое от следващите заседания.
— Вярвам, че настоящият въпрос попада под юрисдикцията на Съвета — отвърна председателят, ала други двама от намиращите се на подиума изразиха несъгласието си. Това наложи повторното оттегляне на съветниците.
Този път залата бе по-нетърпелива и далеч не толкова дружелюбна. Присъстващите започнаха да стават. Търговецът Ларфа, собственик на живия кораб Обаятелни, се приближи до капитан Тенира и без да снижава гласа си заяви:
— Можеш да разчиташ на мен, Томи. Аз и синовете ми те подкрепяме. Стига да кажеш, още сега отиваме и освобождаваме кораба ти от проклетите чиновници.
Двама високи младежи зад него потвърдиха с кимване думите на баща си.
— И няма да сте сами — каза друг мъж, когото Алтея не познаваше. Той също бе придружен от синовете си.
— Да се надяваме, че няма да се стигне до това — тихо отвърна Томи Тенира. — Иска ми се това да бъде въстание на целия град срещу несправедливостта, а не само на семейство Тенира.
В този момент сред залата се разнесоха крясъци. Алтея се надигна и изви врат. Тя не можеше да види много, защото на пътя на погледа ѝ стояха хора, но можа да забележи, че епицентърът на крясъците се намира близо до мястото, където седяха Дау и Рестарт.
— Лъжец! — обвини нечий глас. — Ти много добре знаеш, че е така. Без твоето съдействие проклетите натрапници никога не биха се окопали по подобен начин.
Друг глас се оправдаваше. Пазителите на реда вече се отправяха към мястото на спора.
Алтея впи нокти в дланите си. Напрежението беше на път да прелее в насилие.
— Никой няма полза от това! — горчиво възкликна тя. По стечение на обстоятелствата гласът ѝ се разнесе в едно утихване. Погледите се обърнаха към нея. Дори Граг и Томи Тенира я погледнаха удивено. Тя си пое дъх. Ако останеше да изчаква, имаше вероятност Съветът да се разпусне. Щеше да е изгубила време. Това може би беше единственият ѝ шанс да говори.
— Погледнете ни! Седнали сме да спорим като деца, един Търговец срещу друг. Кой би спечелил от подобен спор? Трябва да открием единство. Трябва да обсъдим проблема, който засяга всички ни. В какво се превръща Бингтаун? Нима ще превием глави пред прищевките на сатрапа и ще приемем ограниченията и налозите му, колкото и несправедливи да стават те? Нима сме готови да търпим наемници край своя бряг? Нима ще им плащаме, за да могат те да спират корабите ни и да ги ограбват още преди да са достигнали пристанище? Защо?
Всички погледи в залата бяха обърнати към нея. Някои се връщаха по местата си, склонни да я изслушат. Тя погледна към седналия Граг. Той леко ѝ кимна. Тя почувства как майка му хваща ръката ѝ. Алтея я стисна за момент и я пусна.