— Преди две години баща ми ми каза, че ще се стигне до това. Аз далеч не притежавам неговата мъдрост, но не ще се поколебая да я повторя. Ще настъпи момент, когато нашият град ще трябва да вземе нещата в свои ръце и да определи бъдещето си. Това ми каза той. Мисля, че това време е настъпило.
Тя огледа присъстващите. Кефрия бе притиснала длан над устата си и ужасено се взираше в нея. Давадовото лице бе почервеняло като брадичката на пуяк. Някои жени бяха придобили възмутен вид, че една представителка на техния пол си позволяваше да се изказва по подобен начин. Ала имаше и Търговци, които кимаха или сериозно се бяха замислили над думите ѝ.
Алтея отново си пое дъх.
— Прекалено много са нещата, които повече не можем да търпим. Новодошлите заграбват земите ни наготово. Те не се интересуват от саможертвите, до които сме прибягвали ние и поколенията наши предци. Те не се интересуват от нашата ненарушима връзка с Дъждовните Търговци. Не, те се присмиват на законите ни и без да се смущават довеждат роби на нашата земя. А сатрапът вече не се задоволява с половината от печалбите ни. Той възнамерява да заграби всичко, което ние сме придобили на цената на кръвта си, и да го продаде срещу шепа монети на новите си приятели — спекуланти или калсидски разбойници!
— Това е подстрекателство към бунт! — извика глас от задните редици.
Нещо в нея потръпна. Не отричай, а потвърди, каза си тя.
— Точно така — спокойно потвърди Алтея.
Дори самата тя не очакваше рева, който породиха тези ѝ думи. С периферното си зрение тя забеляза, че пазителите на реда се отправят към нея. Освен това тя осъзна, че те се затрудняват да я достигнат. Някои от присъстващите отказваха да им направят път. Крака и пейки се озоваваха на пътя им. Но дори и сред тези условия скоро те щяха да я достигнат и да я изведат. Тя разполагаше само със секунди.
— Корабът на баща ми! — Гласът ѝ отекна звънко над шумотевицата; залата се поусмири. — Корабът, живият кораб Вивачия, е бил пленен от пирати. Зная, че някои от вас са чули подобен слух. Тази вечер аз се изправям пред вас, за да потвърдя, че това е истина. Немислимото се случи. Пирати са завладели наш жив кораб. Смятате ли, че калсидските наемници на сатрапа ще ми помогнат да си върна семейния съд? Ако по някаква случайност корабът попадне в техните ръце, очаквате ли, че те ще почетат собствеността ни? Не, Вивачия ще бъде отведена в столицата, като плячка, и ще бъде държана там. Достатъчно е само да спомена Дъждовната река, за да си направите заключенията за последиците от това залавяне. Нуждая се от помощта ви. Умолявам ви, подкрепете ме. Нужни са ми пари и кораб, за да си върна онова, което ми се полага по право.
Тя не бе възнамерявала да приключва по този начин. Майка ѝ я гледаше смаяно; мислите ѝ недвусмислено се четяха по лицето ѝ. Току-що Алтея бе обявила кораба за свой. Тя бе възнамерявала да говори от името на семейството си, ала сърцето ѝ самичко бе избрало тези думи.
— Вестритови сами си навлякоха това на главите! — кресна някой. — Те позволиха начело на семейния им кораб да стои чужденец! Тя много хубаво говори, обаче видяхте ли заедно с кого пристигна? С Давад Рестарт. На всички ни, господа, са известни възгледите му. Тя също се труди в интерес на спекулантите. Ако се изправим срещу сатрапа, няма как да очакваме той да бъде честен с нас. Трябва да преговаряме с него, не да заставаме насреща му.
Някои от присъстващите кимаха одобрително.
— Защо проклетите калсидски патрули не отиват да спасят Вивачия? Нали това е целта на новите налози, защита срещу пиратите? Защо наемниците не отплават и не ни покажат за какво отиват парите ни?
— Тя хубаво говори срещу калсидците, ама собствената ѝ сестра е омъжена за един от тях! — озъби се друг.
— Никой не си избира произхода. Кайл Хейвън е добър капитан! — защити го някой.
— Ефрън Вестрит сам остави кораба си на този чужденец — отбеляза глас. — А чужденецът не е успял да го задържи. Този проблем засяга Вестритови, а не целия град. Нека сами си откупят кораба.
Алтея се надигна на пръсти, за да види изреклия последните думи.
— Търговецът Фро — просъска Граг. — Той никога не е подкрепил нищо през живота си. Толкова е стиснат, че монетите му са вдлъбнати в средата.
Сякаш чул думите му, Фро продължи:
— Аз лично няма да ѝ дам и едно медно късче. Вестритови посрамиха кораба си, Са им го отне. Чух, че корабът бил използван за пренос на роби… всеки що-годе сносен жив кораб би предпочел да разбойничества!