— Не говориш сериозно! — кипна Алтея. — И не можеш да загърбиш станалото просто така. На борда на този кораб се намира племенникът ми. Каквото и да казваш за баща му, момчето е част от Търговски род. А корабът…
Граг успя да препречи пътя на единия пазител на реда, достигнал до редицата им, ала другият сграбчи Алтея за ръката.
— Излизайте! — сурово каза той. — В момента Съветът е в почивка. Никой няма право да се изказва. А вие дори не сте получили разрешение да се обръщате към събранието. Тя не се ползва с гласа на семейство Вестрит! — повиши глас мъжът, защото неколцина шумно изразяваха неодобрението си. — В името на реда тази жена трябва да напусне залата.
Това беше искрата. С трясък една пейка се преобърна.
— Спрете! — ужасено извика Алтея. По някакво чудо останалите я послушаха. — Спрете — по-тихо повтори тя и леко докосна Граг. Той отпусна пазителя, когото държеше. — Не съм дошла тук, за да създавам проблеми. Явих се пред вас, за да поискам помощ. Сторих го. Освен това дойдох, за да подкрепя рода Тенира. Несправедливо е Офелия да бъде задържана. Данъчните нямат право да не ѝ позволяват да разтоварва.
С по-тих глас тя добави:
— Ако някой от вас иска да помогне на семейство Вестрит, знаете къде се намира домът ни. Ще бъдете приветствани и ще чуете пълната история. Но аз няма да допусна да бъда сочена като причина за сбиване в Залата на Търговците. Затова ще напусна, както се иска от мен. — Към Граг тя промълви — Недей да идваш с мен. Остани тук, в случай че Съветът все пак реши да ви изслуша. Аз ще чакам отвън.
Сама, повдигнала глава, тя закрачи сред тълпата. Тя знаеше, че тази вечер не може да стори нищо повече. Имаше и други на същото мнение. Семействата, довели със себе си деца, сега ги извеждаха навън, очевидно загрижени за безопасността им. Из цялата зала цареше суматоха. Търговците се бяха скупчили на малки групички, някои от които разговаряха тихо, а други жестикулираха оживено. Алтея подмина всички. Един бърз поглед ѝ показа, че нейните близки бяха останали. Това беше добре. Може би те щяха да получат възможност да отправят официална молба за съдействие в спасяването на Вивачия.
Навън лятната нощ изглеждаше измамно спокойна. Най-ярките звезди започваха да проблясват в небето. Зад нея залата шумеше като кошер. Някои семейства си тръгваха пеша, други се качваха в каретите си.
Алтея неволно се огледа за Брашън, но не видя нито него, нито Янтар. Неохотно, тя се отправи към каретата на Давад. Възнамеряваше да седне в купето и да изчака развоя на срещата.
Неговата кола се намираше почти в самия край на редицата карети. При доближаването си Алтея се закова ужасено.
Кочияшът беше изчезнал. Конете, обичайно спокойни, сега пръхтяха нервно и удряха крак в земята. По вратата на каретата се стичаше кръв, гъста и черна в сумрака. Заклано прасе се подаваше през прозореца. С неговата кръв някой бе написал думата „шпионин“ върху герба на Рестарт.
Започваше да ѝ се повдига.
Новият прилив на излизащи от залата показа, че заседанието е било закрито. Някои от напускащите Търговци разговаряха с шумни, гневни гласове. Други шептяха и подозрително се оглеждаха.
Роника първа достигна Алтея.
— Съветът разпусна заседанието. Ще има среща при затворени врати, за да… — Тя замълча, забелязвайки прасето. — В името на Са — възкликна възрастната жена. — Клетият Давад. Как са могли да сторят това?
Тя се огледа, сякаш очакваше да зърне извършителите.
Отнякъде изникна Граг. Той също хвърли ужасѐн поглед към каретата, сетне хвана Алтея за ръката.
— Ела — тихо каза той. — Ще се погрижа да отведа теб и близките ти до дома ви. Недей да се забъркваш в това.
— Наистина не бих искала да имам нищо общо — мрачно се съгласи тя. — Същото се отнася и за Търговеца Рестарт. Аз няма да го изоставя, Граг. Не мога.
— Алтея, помисли! Това не е нечия импулсивна приумица. Някой е планирал това. Прасето е било донесено тук, с тази цел, още преди заседанието. Това е сериозно предупреждение, заплаха. — И той я задърпа за ръката.
Младата жена рязко се извърна към него.
— Точно по тази причина не мога да оставя Давад да се изправи срещу това сам. Граг, той е стар човек, без близки. Ако и приятелите му го изоставят, той ще остане сам.
— А може би той заслужава да остане сам! — Макар и раздразнен, Граг продължи да говори тихо. Той хвърли бърз поглед към зяпачите, започнали да се струпват около тях. Беше видно, че му се иска да се махне колкото се може по-бързо. — Как можеш да приемаш възгледите му, Алтея? Как можеш да допускаш той да въвлича семейството ти в това?