— Аз не поддържам възгледите му. Приемам го такъв, какъвто е. Той е стар глупак, но ми е бил като чичо откакто се помня. Каквото и да е сторил, той не заслужава това.
Тя забеляза, че Давад се приближава към каретата си. Търговецът Дау крачеше редом с него, двамата бяха хванати под ръка.
Дау беше този, който първи видя прасето. Той буквално зина; миг по-късно освободи ръката си и мълчаливо се отдалечи. Алтея тайничко се надяваше, че от прозореца на неговата карета също наднича прасе.
— Какво е това? Защо? Кой е сторил това? Къде е кочияшът? Да не би страхливецът да е избягал? И погледнете кожата, тя е напълно съсипана!
Давад започна да размахва ръце като подплашено пиле. Той се приближи до каретата, взря се в прасето и отстъпи. И смаяно огледа събралите се. Някой от стоящите по-назад гръмна да се смее. Останалите просто се взираха, безизразно. Те просто го наблюдаваха, за да видят реакцията му.
От своя страна Алтея разглеждаше лицата им. Те ѝ се струваха непознати, по-чужди и от спекулантите, пристигнали от Джамаилия. Това вече не беше нейният Бингтаун.
— Моля те, Граг — прошепна Алтея. — Аз ще се прибера с него. Ще вземеш ли останалите от семейството ми? Не мисля, че Малта трябва да изтърпява подобно нещо.
— А пък аз не мисля, че който и да било от нас трябва да има нещо общо с това — натърти Граг. Само че той беше прекалено възпитан, за да откаже.
Алтея не чу с какво се обръща той към майка ѝ и Кефрия, за да ги убеди да се оттеглят така тихо. Във всеки случай Малта бе придобила възторжен вид от факта, че ще се прибере с по-хубава карета.
Алтея хвана Давад за ръката.
— Успокой се — тихо му каза тя. — Не им позволявай да видят, че си притеснен.
Без да обръща внимание на кръвта, тя рязко отвори вратата. Упоритият труп остана вклинен в прозореца. Прасето беше дребно, недоносче; личеше, че отправилият предупреждението не е възнамерявал да жертва качествена стока.
Това не бе попречило на животното да изпразни червата си по време на предсмъртната агония: отварянето на вратата донесе миризмата на свински тор.
Алтея си напомни, че подобни условия не са нещо непознато за нея; по време на лова и одирането тя бе видяла далеч повече кръв, за да се смути. Тя смело сграбчи задните крака на прасенцето, едно остро дръпване го освободи от рамката на прозореца и му позволи да се строполи на земята.
Младата жена погледна към Давад, който смаяно се взираше в нея. Кръв и фекалии бяха изцапали робата ѝ; Алтея не обърна внимание.
— Ще можеш ли да се качиш на капрата? — попита го тя.
Търговецът безмълвно поклати глава.
— В такъв случай ще трябва да се возиш в купето. Другата седалка е почти чиста. Вземи кърпичката ми, парфюмирана е.
Със същото мълчание Давад прие кърпичката и тромаво се покатери вътре, сумтящ. Алтея блъсна вратата подире му. Без да обръща внимание на събраните, тя се приближи до конете, за да ги успокои с няколко увещаващи милвания, подир което се настани на мястото на кочияша.
От години тя не бе вземала в ръцете си юзди; освен това никога не бе направлявала чужди коне. Въпреки това тя освободи спирачката и плесна с юздите. Конете неуверено пристъпиха напред.
— Хем моряк, хем кочияш. Хубаво момиче си е намерил Граг, я колко пари ще спестят от слуги! — провикна се някой в тълпата. Друг се засмя одобрително.
Алтея гледаше право пред себе си, повдигнала брадичка. Тя повторно плесна с юздите, за да подкара конете в тръс. Надяваше се, че те знаят пътя за дома.
Самата тя вече не беше сигурна, че притежава дом.
Глава деветнадесета
След удара
— Пристигнахме, Давад. Вече си у дома.
Вратата заяждаше, а Давад не се опитваше да я отвори. В мрачината Алтея разпознаваше единствено овала на лицето му. Той се беше свил в края на седалката, стиснал очи.
Алтея опря крак на каретата и дръпна отново. Този път вратата се отвори, а самата девойка едва не се строполи по гръб. Подобно падане не би засегнало робата ѝ, разбира се: дрехата вонеше на кръв, чревца и собствената ѝ пот.
Пот, защото пътуването я бе напрегнало до крайност. Във всеки един момент тя бе очаквала, че колата ще изхвърчи от пътя или че Давадовите врагове ще изникнат от засада. Сега двамата се намираха пред портата на дома му, само че никакъв слуга не се появяваше да ги посрещне. Някои от прозорците на къщата светеха, ала това беше единственият признак за присъствие. Самотен фенер мъждукаше край входната врата.
— Как се казва конярчето? — раздразнено попита Алтея.