Давад отвори очи.
— Не зная. Не говоря с него.
Алтея изсумтя, отметна глава и изкрещя с маниера на заместник-капитан:
— Момче! Излез да се погрижиш за конете! Икономе, господарят ти се прибра!
Нечие лице надникна иззад ъгълчето на отместена завеса. В къщата се разнесоха стъпки; в сенчестия двор се мярна движение. Алтея се обърна към силуета.
— Ела тук и отведи конете.
Дребната фигура се поколеба.
— Не ме ли чу! — тросна се Алтея.
Момчето най-сетне пристъпи напред. То не беше на повече от единадесет. Край конските муцуни то отново спря.
Младата жена въздъхна.
— Давад, ако не можеш да се научиш да ръководиш слугите си, наеми си иконом, който е способен на това.
Напрежението от пътуването не бе оставило място за такт.
— Права си — смирено се съгласи Давад. В този момент той напускаше купето.
Само в рамките на това пътуване той се бе превърнал в старец. Лицето му стоеше отпуснато, лишено от типичната за него напереност. Оказваше се, че Давад не е успял да избегне кръвта и фекалиите, защото смесица от тях лепнеше по дрехата му. Ръцете му също бяха изцапани; тях той държеше пред себе си.
Алтея потърси погледа му. В очите на Давад тя откри извинение и обида.
— Не разбирам. — Той бавно поклати глава. — Кой би могъл да ми причини подобно нещо? Защо?
Тя се чувстваше твърде уморена, за да засяга подобен въпрос.
— Върви си вкъщи, Давад. Изкъпи се и си легни. Утрото е по-подходящо за размисъл.
Алтея почувства, че трябва да се отнася с него като с дете — той изглеждаше толкова уязвим…
— Благодаря ти — тихо каза Търговецът. — В теб има много от баща ти, Алтея. Двамата с него понякога бяхме на различно мнение, но аз винаги съм му се възхищавал. Той никога не губеше време да сочи вината; също като теб, той просто се заемаше с проблема. — Той замълча. — Ще накарам някой от слугите да те изпрати до дома. Ще наредя да ти приготвят кон.
При това Давад не звучеше уверен, че ще успее.
Вратата на къщата се отвори, в ивицата светлина изникна жена. Тя се взря в тях, но не каза нищо.
Алтея не можа да сдържи избухването си.
— Изпрати лакей да помогне на господаря ти. Приготви му ваната и чисти дрехи. Междувременно вечерята му да бъде готова, без мазни и люти храни. Сложи и вода за чай.
Жената изчезна обратно вътре, оставяйки вратата отворена. Алтея дочу нарежданията ѝ.
— А сега звучиш като майка си. Ти направи толкова много за мен. Нямам предвид само тази вечер. Как бих могъл да се отплатя?
Това не беше подходящият момент за подобно питане: конярчето се беше приближило още повече, при което светлината разкри татуировка край носа му. Окъсаната му туника по-скоро приличаше на риза. Момчето се сви под погледа на Алтея.
— Кажи му, че той вече не е роб — изрече тя.
— Да му кажа… Моля? — Давад леко поклати глава, явно не беше разбрал.
Алтея прочисти гърло. В този момент ѝ беше трудно да изпита съчувствие към пухкавия дребосък.
— Кажи на това момче, че то вече не е роб. Върни му свободата. Ето как ще ми се отплатиш.
— Ти не говориш сериозно. Знаеш ли колко струва едно подобно момче? Сините очи и светлата коса са особено търсени в Калсид за домашна прислуга. Ако го задържа една година и го науча да бъде лакей, знаеш ли каква цена ще е придобило?
Тя го погледна.
— Много повече от това, което си платил за него. Много повече от сумата, която би получил. — Подир това Алтея добави: — Колко струваше за теб синът ти? Чух, че той имал светла коса.
Той пребледня и залитна назад. Давад съумя да се подпре на каретата, а в следващия момент бързо отдръпна ръка.
— Защо ми говориш такива неща? — изхлипа той. — Защо всички се обръщат против мен?
Алтея бавно поклати глава.
— Ти си този, който се обърна срещу нас, Давад Рестарт. Осъзнай се. Осъзнай какво вършиш. Печалбата и загубата не са сходни с добро и зло. Някои неща са прекалено противни, за да бъдат използвани за печалба. Понастоящем ти печелиш отлично от неразбирателството между Търговците и чужденците. Ала този конфликт няма да трае вечно, а неговият край ще докара и твоя. Едната страна ще вижда в теб отстъпник, другата ще те смята за предател. Кой ще ти остане приятел тогава?
Давад стоеше застинал, вторачен в нея. Защо тя си хабеше думите? Той нямаше да я послуша. Той беше стар човек, неподдаващ се на промяна.
На вратата изникна лакей. Той все още дъвчеше; брадичката му лъщеше от мазнина. Слугата понечи да хване господаря си под ръка, но се дръпна.
— Ама че си мръсен! — отвратено възкликна той.