— А ти си мързелив! — кресна Алтея. — Погрижи се за господаря си, вместо да се тъпчеш в негово отсъствие. По-живо!
Той се подчини на авторитетния ѝ тон и неохотно протегна ръка. Давад бавно я пое. След няколко крачки Търговецът спря и каза, без да се обръща:
— Вземи кон от конюшнята, за да се прибереш. Да изпратя ли някой слуга да те придружи?
— Не, благодаря ти, не е необходимо. — От него тя вече не искаше нищо.
Давад кимна. И тихо промърмори нещо.
— Би ли повторил?
Той прочисти гърло.
— Вземи момчето. Момче, върви с дамата. — Давад си пое дъх и измърмори бавно. — Вече си свободен.
Подир това той влезе в къщата.
Тя имаше негова миниатюра. Скоро след сватбата им беше го убедила да седне да позира за този портрет. Той ѝ бе казал, че това е глупаво, но в крайна сметка бе отстъпил пред желанието на своята булка.
Папас бе прекалено честен художник, за да изобрази Кайл Хейвън с търпелив поглед или да пропусне бръчицата раздразнение между веждите. Затова, когато Кефрия погледнеше към портрета на съпруга си, той се взираше насреща ѝ по обичайния си начин, с отегчение и нетърпение.
Тя се опита да разсече слоевете обида в сърцето си, за да открие сърцевина от обич. Той беше неин съпруг, баща на децата ѝ. Единственият мъж, когото бе познавала. И въпреки това не можеше да каже искрено, че го обича. Това беше странно. Той ѝ липсваше, тя копнееше за завръщането му. Не просто защото то би означавало връщането на семейния кораб и големия ѝ син. Тя искаше самият Кайл да се върне.
Понякога, смяташе Кефрия, да имаш до себе си човек, на чиято сила да можеш да разчиташ, е по-важно от близостта на човек, когото обичаш. Освен това тя искаше да изясни случващото се между тях. По време на месеците негово отсъствие тя бе открила, че има неща, които би искала да му каже. Бе решила, че ще го принуди да започне да я уважава, както бе принудила майка си и сестра си да се отнасят към нея с уважение. Тя не искаше Кайл да изчезне от живота ѝ, преди тя да се е сдобила с подобно уважение от него. Ако не го придобиеше, завинаги щеше да носи със себе си подозрението, че не е била достойна за подобно чувство.
Тя спусна капачето на миниатюрата и я върна обратно върху полицата. Страшно ѝ се спеше, но не можеше да си легне преди завръщането на Алтея.
Кефрия бе открила, че чувствата към сестра ѝ наподобяват нещата, които изпитваше към съпруга си. Всеки път, когато ѝ се стореше, че двете са възстановили предишната сестринска близост, Алтея разкриваше, че изобщо не е преставала да се интересува изцяло от себе си. На тазвечерното заседание тя бе разкрила, че се интересува само от кораба, не от Кайл, не от Уинтроу. Алтея искаше Вивачия отново да спусне котва в родното пристанище, за да може да предяви претенциите си. Толкоз.
Тя напусна стаята и с безшумните стъпки на привидение започна да обхожда къщата. За начало надникна в стаята на Силдин. Той спеше дълбоко, без да се съобразява с проблемите, които бяха връхлетели семейството му. На вратата на Малта Кефрия почука леко. Отговор не последва. Малта също спеше по спокойния начин, възможен само за децата. На това събрание тя се бе държала много добре. По време на прибирането тя не се впусна да обсъжда нажежавалата се обстановка, а бе повела възпитан разговор с Граг Тенира. Тя се превръщаше в истинска млада дама.
Кефрия слезе на долния етаж. Тя предварително знаеше, че ще открие майка си в кабинета. Роника Вестрит също нямаше да може да заспи преди завръщането на Алтея. Щом така или иначе двете щяха да будуват, поне да будуват заедно.
В коридора тя дочу стъпки от двора: явно Алтея се връщаше. Кефрия се навъси раздразнено, когато на вратата се почука. Какво ѝ пречеше да влезе през задния вход: вратата на кухнята беше отворена?
— Аз ще отворя — високо каза Кефрия и се отправи към вратата.
Брашън Трел и майсторката на дървени накити стояха на прага. Морякът носеше същите дрехи, с които бе дошъл преди. Очите му бяха кървясали. Занаятчийката изглеждаше спокойна. Лицето ѝ изглеждаше дружеско, ала върху него отсъстваше извинение за късното явяване.
Кефрия мълчаливо се вторачи в тях. Това им посещение минаваше всякакви граници. Достатъчно грубо беше, че Брашън е пристигнал толкова късно, без да се обади, а на всичкото отгоре той водеше със себе си и външен човек.
— Какво желаете? — смутено попита тя.
Сдържаността на Кефрия не го смути.
— Трябва да говоря със семейството — оповести Брашън.
— За какво?
— За това как да си върнете кораба и близките. Двамата с Янтар имаме план.