Той кимна към спътничката си, при което Кефрия различи пот върху лицето му. И то при положение, че нощта бе приятно прохладна. Не, трескавостта на думите и маниерите му определено беше смущаваща.
— Кефрия? Алтея върна ли се? — долетя гласът на майка ѝ откъм коридора.
— Не, майко. Брашън Трел е дошъл, заедно с… Янтар, бижутерката.
Майка ѝ бързо изникна на прага на кабинета. Подобно на дъщеря си, Роника носеше спалната си роба, загърната с шал. Косата ѝ бе разпусната. Със сивите и редеещи кичури тя изглеждаше особено стара. Дори безсрамният Брашън се засрами.
— Зная, че е късно — побърза да се извини той. — Но двамата с Янтар изготвихме план, който може да се окаже от полза за всички ни. Голяма полза.
Морякът погледна Кефрия право в очите. Създаваше се впечатлението, че това му коства усилие.
— Вярвам, че този замисъл представлява единствения шанс да върнем съпруга ти, сина ти и кораба.
— Не съм останала с впечатлението, че ти изпитваш особена загриженост към съпруга ми — каза Кефрия със сух глас. Ако Брашън Трел бе дошъл сам, тя би се отнесла по-меко, ала странната му придружителка я караше да стои нащрек. За нея Кефрия бе чувала прекалено много неща. Тя нямаше представа каква е същинската цел на тези двамата, но силно се съмняваше, че те са загрижени за нечии други интереси, освен собствените си.
— Наистина не изпитвам особено топли чувства към него, но го уважавам. Не мога да отрека, че Кайл Хейвън е умел капитан. Той просто не може да се сравнява с Ефрън Вестрит. — Той нямаше как да не забележи скованата ѝ поза и студения поглед. — По-рано днес, на срещата, Алтея помоли за помощ. Това съм дошъл да ѝ предложа. Тя вкъщи ли си е?
Прямотата му бе смущаваща.
— Мисля, че сега не е най-подходящото време за…
— Нека да влязат — прекъсна я майка ѝ. — Покани ги в кабинета. Кефрия, не можем да си позволим лукса да подбираме съюзниците си. Тази вечер аз съм готова да изслушам всеки план, който предлага да обедини семейството ми. Без значение колко късно пристигат авторите му.
— Както желаеш, майко — сковано отвърна Кефрия и се отдръпна от прага. Чужденката се осмели да я погледне с разбиране. Тази жена дори миришеше странно, да не говорим за странния оттенък на кожата и косата ѝ.
Кефрия нямаше нищо против самите чужденци. Много от тях бяха и очарователни, и смайващи. Ала тази майсторка на накити я смущаваше. Може би това се дължеше на начина, по който тя механично се представяше като равна с обкръжението, в което се окажеше в момента.
По пътя към кабинета тя се постара да не мисли за противния слух, касаещ отношенията между сестра ѝ и тази жена.
Роника Вестрит не споделяше нейните резерви. Макар и преоблечена за сън, тя се държеше с пълното достойнство на домакиня, дори повика Рейч и ѝ заръча да приготви чай за гостите.
— Алтея още не се е прибрала — обясни възрастната жена, с което изпревари Брашъновото повторно питане. — Чакам я…
— Закланото прасе беше много груба шега — отвърна той с притеснен вид. — Интересно дали нещо по-лошо не го очаква у дома. — Морякът рязко се надигна. — Вие вероятно не сте чули, но тази вечер целият град е настръхнал. Мисля, че ще е добре да отида да потърся Алтея. Имате ли кон?
— Имаме само една стара… — поде Роника, но в този момент край вратата долетя шум. Брашън изчезна в коридора с пъргавина, издаваща притеснението му.
— Алтея е. Тя води някакво момче със себе си — заяви той и забърза да я посрещне, сякаш той беше домакинът на този дом. Кефрия се спогледа с майка си. В очите на Роника имаше единствено объркване, но Кефрия се наскърбяваше от чудатото му поведение. Нещо в този човек не беше наред.
Тя се опита да хване момчето за ръка, за да го заведе до вратата, но то се сви. Бедното дете. Колко ли лошо се бяха отнасяли с него, за да започне то да се бои от самия допир?
Алтея отвори вратата и му направи знак да я последва.
— Всичко е наред. Никой няма да те нарани, ела.
Тя говореше бавно и успокояващо. Дори не беше сигурна, че момчето я разбира. То не беше изрекло и думица по целия път насам. Дълъг и уморителен път, през който ѝ бяха правили компания единствено мрачни мисли. Тази вечер тя се бе провалила. На заседанието бе говорила предварително и вероятно бе допринесла за ранното му разпускане. Съветът бе отказал да изслуша близките ѝ. Обстоятелствата най-сетне я бяха принудили да признае в какво се е превърнал Давад Рестарт. Но това не беше най-лошото: Алтея се боеше, че има и други Търговци, поели по същия път. А нейният прибързан език я беше обрекъл с момче, за което тя не можеше да се грижи.