Сама си беше виновна.
В момента тя копнееше единствено за една гореща вана и дълъг сън, само че най-напред трябваше да се погрижи за детето. Поне нямаше какво друго да се обърка тази нощ.
Тогава тя си припомни, че ѝ предстоеше да се сблъска с майка си и Кефрия заради думите, които бе изрекла на събранието. Настроението ѝ посърна допълнително.
Момчето се беше изкачило по стълбите, но не прекрачваше прага. Алтея разтвори вратата широко и пристъпи вътре.
— Хайде, ела — подкани го тя.
— Слава на Са, че си добре!
Тя трепна и рязко се обърна към мъжкия глас, разнесъл се зад нея. Брашън се приближаваше по коридора, сияещ от облекчение. В следващия миг той вече се въсеше и започваше да я кори, като че имаше насреща си някакъв неумел матрос.
— Имаш голям късмет, че не са ви нападнали. Просто не можах да повярвам, когато чух, че си си тръгнала с каретата на Давад Рестарт. Защо си взела страната на подобна отрепка, при положение, че всички… Богове, ама че смрад…
Брашън спря на крачка от нея, сгърчи лице и повдигна ръка да защипе носа си.
— Н’ с’м яз! — възмутено изписука момчето. В думите му се долавяше характерното звучене на жител на Шестте херцогства. — Тя см’рди. Цял’та йе ома’ана с лайна.
Алтея го изгледа смразяващо, а детето сви рамене.
— Н’ис’ина йе тъй. Тряа се окъпеш — рече то.
Това беше последната капка. Алтея насочи избухването си към Брашън.
— Ти какво търсиш тук? — грубо запита тя. По-грубо от възнамеряваното.
Очите на младия Трел обиколиха петната по робата ѝ, преди да се върнат върху лицето.
— Притеснявах се за теб. Макар че явно е било напразно — и този път импулсивността ти не е имала последствия. Но това не е единствената причина за идването ми. Става дума за нещо много важно. За Вивачия. Двамата с Янтар имаме план. Сигурно той ще ти се стори глупав, вероятно няма да ти хареса, но аз мисля, че замисълът има шанс да проработи.
Той говореше бързо, с изстрелвани думи.
— Ако ме изслушаш и го обмислиш, ще откриеш, че това е единственият начин да я спасим. — Той отново я погледна в очите. — Само че това може да почака. Момчето е право, най-напред трябва да се измиеш. Миризмата наистина е неприятна. — Брашън леко се подсмихна.
Тези му думи много се доближаваха до прощалната му забележка от Кандило. Нима той наистина ѝ се подиграваше в този момент? И смееше да ѝ говори така фамилиарно в собствения ѝ дом? Тя се навъси насреща му. Брашън понечи да каже нещо, но се оказа изпреварен от хлапето.
— Свинските лайна най-гадно см’рдът — весело потвърди момчето. — Н’ ѝ да’ай д’ те оцапа — загрижено се обърна то към Брашън.
— Няма такава опасност — отвърна Алтея и към двамата. Сетне тя погледна Брашън в очите. — Сам ще намериш пътя към изхода.
Той я гледаше зяпнало. На момчето тя можеше да прости: то беше още дете, попаднало в чужда страна и незавидна ситуация. Но Трел с нищо не можеше да извини държанието си. А след ден като днешния Алтея нямаше каквото и да било намерение да го слуша. Тя беше изцедена, изцапана и изгладняла.
В кабинета на баща ѝ светеше, от вътрешността му долитаха гласове. Тя отново си помисли за сблъсъка с майка си и Кефрия.
Пред прага на кабинета Алтея бе успяла да призове маска на спокойствие върху лицето си. Тя влезе вътре, осъзнаваща, че миризмата на свинска карантия я обгръща като невидима аура.
— Върнах се, добре съм. Водя дете със себе си, Давад го използваше като конярче… Зная, че в настоящия момент не можем да си позволим още гърла за хранене, но просто не можех да оставя това момче там.
Лицето на Кефрия бе застинало в ужас. Алтея замлъкна, забелязала Янтар. Тя пък какво правеше тук?
Момчето стоеше на прага, широко разтворило белезникавите си очи. То местеше поглед от лице на лице, но мълчеше. Алтея опита да го хване за ръката, за да го издърпа вътре, а то се дръпна. Девойката се засмя пресилено:
— Заради мръсотията е. Той не искаше да язди с мен, затова се забавих толкова. Двамата дойдохме пеш.
Кефрия стоеше загледана в нещо над рамото на Алтея. Последната се обърна и видя, че Брашън Трел е застанал недалеч от нея, скръстил ръце с упорит вид. Той невъзмутимо посрещна погледа ѝ.
— Ела, момче. Никой няма да ти направи нищо. Как се казваш?
Макар и уморена, Роника смогна да звучи меко. Въпреки това момчето не помръдна.
Алтея реши, че трябва да се оттегли, пък макар и за малко.
— Отивам да се измия и преоблека. Скоро ще се върна.
— Няма да ми отнеме много време да ти кажа идеята ни — натрапчиво възрази Брашън.