Алтея започна да изрежда основанията си, отброявайки на пръсти.
— Парагон е луд. По-рано той е избивал екипажите си и е възможно да го стори отново. Той е жив кораб, с когото трябва да плават единствено близките му. Той не е плавал от години, дори не е влизал в морето. Освен това ние не разполагаме с парите да го откупим и ремонтираме. И впрочем, ако все пак решим да постъпим така, защо Брашън да е капитан? Защо не аз?
Брашън избухна в смях, странно задавен.
— Стигнахме и до същинското ѝ възражение — отбеляза мъжът. Той извади носна кърпичка, за да попие челото си.
Никой друг не се засмя. В поведението му се забелязваше трескавост, която дори Алтея забелязваше. За разлика от Янтар.
Кефрия реши, че е неин ред да прояви прямота.
— Простете скептичността ми, но аз не разбирам с какви основания вие двамата се замесвате. Защо една чужденка е готова да рискува живота си на борда на обезумял жив кораб? Каква полза би имал Брашън Трел да подема спасяването на човек, който е сметнал уменията му за незадоволителни? Какво ни гарантира, че вие няма да отплавате в съвсем друга посока?
Очите на Брашън блеснаха.
— Аз може да съм лишен от наследство, но не и от чест. — Той поклати глава. — Видно е, че тази вечер откритите думи ще ни служат най-добре. Ти, Кефрия Вестрит, се боиш, че аз ще взема възстановения Парагон и ще го отведа, без да си правя труда да спасявам Вивачия. Да, бих могъл, няма да го отричам. Но не бих го направил. Каквито и неразбирателства да има между мен и Алтея, тя и в този момент би потвърдила моята честност. Зная, че вашият баща би го сторил.
— Самата аз — додаде Янтар — вече ви казах, че желая да предотвратя разчленяването на Парагон. Между двама ни с него съществува дружба. Освен това аз съм приятелка на Алтея. И освен това чувствам, че това е нещо, което съм призована да сторя. Не съм в състояние да го обясня по-ясно. Боя се, че ще трябва да приемете думите ми. Друга гаранция не мога да ви предложа.
В стаята настъпи тишина. Брашън бавно скръсти ръце. Дълбоко навъсен, той се обърна към Алтея и остана загледан, в предизвикателство, което не прибягваше към преструвки. Алтея отказваше да сблъсква волята си с неговата; тя гледаше към майка си. Малта шаваше неспокойно и се стремеше да наблюдава всички.
— Ще се върна утре вечерта — оповести Брашън. Той изчака Алтея да се обърне към него. — Помисли над предложението ни, Алтея. Видях в какво настроение си тръгнаха Търговците днес. Съмнявам се, че ще получите други предложения за помощ, камо ли по-добри. — Следващите му думи, по-тихи, бяха насочени изцяло към нея. — Ако желаеш да говориш с мен преди това, остави съобщение в магазина на Янтар. Тя знае къде да ме намери.
— На борда на Парагон ли живееш? — с одрезгавял глас попита Алтея.
— Там нощувам. Понякога — отвърна мъжът.
— И колко киндин си издъвкал днес? — рязко попита тя, с известно ожесточение.
— Нито трошица. — Брашън си позволи да се усмихне мрачно. — Това е проблемът.
Той погледна към Янтар.
— Мисля, че е време да си вървя.
— Аз смятам, че трябва да остана още малко — извини се тя.
— Както решиш. На вас желая приятна вечер. — Брашън кимна.
— Почакай!
Молбата на Малта прозвуча по-скоро заповеднически. Очевидно тя сама усети това, защото коригира следващите си думи:
— Не си тръгвай още, моля те. Може ли да попитам нещо? За Парагон?
Кефрия никога не бе долавяла подобно напрежение в гласа на дъщеря си. А Брашън погледна към девойката.
— Не е нужно да искаш разрешението ми.
Малта умоляващо изгледа събраните.
— Щом той ни оставя да размишляваме… Както винаги ми казваш, бабо, човек не може да спори с числата. Не можем и да вземаме решения, без да ги познаваме. Затова, преди да обмисляме каквото и да било, първо трябва да се запознаем с тях.
Роника Вестрит оставаше оплетена между шок и одобрение.
— Това е така.
Малта си пое дъх и продължи.
— Леля Алтея смята, че Парагон ще се нуждае от много поправки. Но аз винаги съм чувала, че магическото дърво не изгнива. Много ли поправки ще се наложат?
Брашън кимна.
— Не чак толкова, колкото би се нуждаел кораб от обикновено дърво, но пак ще има значителни разходи. Парагон е стар кораб, по-малка част от него е изградена от обикновен материал в сравнение с по-късните живи кораби. Корпусът му е здрав. Голяма част от останалия материал се намира в изненадващо добро състояние. Мисля, че магическото дърво отблъсква дървоядите, както кедърът отблъсква молците. И въпреки това има нужда от възстановяване и оборудване. Нужни са му нови мачти, нови платна, нови въжета. Също така котви, вериги, лодки, кухненски съдове, дърводелски инструменти, лекарства… Всички онези неща, които корабът трябва да носи, за да се превърне в един малък свят. На много места той отново трябва да бъде калафатен. Много от металните му елементи също трябва да се сменят. Янтар е възстановила голяма част от вътрешността му, но и в това отношение предстои работа.