— Сетне идват разходите по закупуването на хранителни припаси. Ще трябва да разполагаме с отделен запас от стоки или пари, за да можем да откупим кораба и близките ви. Ще трябва да закупим и оръжия, в случай че капитан Кенит откаже да иска размяна. Ако успеем да си позволим бойни машини, още по-добре. Накрая ще се нуждаем от пари, за да платим на моряците.
Алтея успя да намери гласа си.
— Наистина ли смяташ, че ще намериш опитни хора, склонни да работят на борда на Парагон? Явно си забравил за репутацията, която си е спечелил той: репутация на убиец. Освен ако не си готов да заплатиш необичайно високи заплати, защо някой добър моряк би постъпил на работа на подобен съд?
Кефрия усещаше, че сестра ѝ се опитва да сдържа гласа си учтив. Тя подозираше, че интересът на Алтея е бил събуден, въпреки привидния ѝ скептицизъм.
— Да, това ще представлява проблем — съгласи се Брашън. Той отново извади носната си кърпичка и обърса лице. Ръцете му леко потрепваха. — Може да се намерят неколцина, които ще се наемат заради славата. Винаги се намират моряци, чиято дързост надвишава ума им. Аз бих започнал със стария екипаж на Вивачия, онези, които Кайл освободи. Някои от тях може да се наемат заради самата Вивачия или в памет на баща ти. Останалите…
Той сви рамене.
— Има вероятност да се окажем с екипаж от отрепки. Много ще зависи от капитанския помощник. Един добър заместник е способен да изгради добър екипаж от почти всякакви хора, стига да му бъде разрешено да го стори.
— И какво би им попречило да се вдигнат на бунт, когато…
— Числата! — раздразнено се намеси Малта. — Няма смисъл да мислим за вероятности, преди да знаем дали е финансово възможно. — Тя отиде до бюрото на дядо си. — Ще можеш ли да напишеш приблизителната стойност на всичко това?
— Аз не съм специалист — поде Брашън. — За някои неща ще трябва да наемем специалисти и…
— Ако приемем, че изобщо намерим дърводелци, склонни да ремонтират Парагон — хапливо вметна Алтея. — И ако приемем, че Лъдчънсови дадат разрешение. И…
Малта стисна листа, който бе извадила от чекмеджето. Кефрия очакваше, че дъщеря ѝ ще го смачка на топка и ще го хвърли на земята. Но Малта затвори очи за момент и си пое дъх.
— Да, ако приемем. Колко ще струва? И ще успеем ли да съберем подобна сума? Докато не намерим отговор на тези въпроси, безсмислено е да се питаме за друго!
— Тези други неща биха могли да ни попречат също като липсата на пари! — изсумтя Алтея.
— Казвам само — продължи Малта с усилие да остане спокойна, — че трябва да се спираме над факторите по реда, в който те възникват. Ако не ни стигат парите да наемем моряци, няма смисъл да се тревожим дали ще се намерят хора, склонни да плават с нас.
Алтея стоеше загледана в нея. Кефрия сви устни. Сестра ѝ можеше да бъде изключително хаплива. Ако тя се подиграеше на Малта в този момент, когато момичето полагаше подобни усилия да прояви прагматизъм, последвалото избухване би било страховито.
— Права си — неочаквано каза Алтея. Тя се обърна към майка си. — Изобщо останали ли са ни някакви пари? И има ли нещо, което бихме могли да продадем?
— Има няколко неща — тихо каза Роника. Тя разсеяно въртеше пръстена си. — Но не бива да забравяме, че макар живият кораб понастоящем да не се намира в наши ръце, задълженията по изплащането му все още са наша отговорност. Родът Купрус ще очаква…
— Не мисли за това — тихо каза Малта. — Аз ще приема Рейн за свой годеник. Ще насроча дата за сватбата, при условие, че баща ми присъства на нея. Мисля, че това ще ни донесе опрощаване на този дълг, а също и известна финансова помощ, с която да подготвим Парагон.
В стаята настъпи пълно мълчание. На Кефрия се струваше, че тази тишина е осезаема, може би защото тя носеше със себе си разбиране. На мястото на дъщеря ѝ стоеше съвсем друга личност. Глезеното и упорито девойче, което не се спираше пред нищо, за да получи своето, се беше превърнало в млада жена, готова да пожертва всичко, включително себе си, за да спаси своя баща. Тази непоколебима проява на воля бе смайваща. Кефрия трябваше да прехапе устни, за да не изрече гласно мисълта си, че Кайл не е достоен за подобна саможертва. Той никога не би разбрал, че дъщеря му се е лишила от целия си живот. Никой, помисли си тя, не заслужаваше да жертваш живота си заради него.