Тя гледаше към момчето, безмълвно гледащо към непознатите му хора, но откри, че си мисли за брака си. Горчива усмивка трепна на устните ѝ. Една жена вече бе направила подобна саможертва заради Кайл Хейвън.
— Малта, умолявам те, недей да вземаш подобно решение в тези обстоятелства.
Силата в гласа ѝ изненада и нея самата.
— Аз не отричам правото ти да вземеш това решение — продължи Кефрия. — Самата ти склонност да го сториш е доказателство за твоята зрялост. Просто те моля да не прибягваш до това, преди да сме изчерпили останалите варианти.
— Какви останали варианти? — с безнадежден глас попита дъщеря ѝ. — През цялото това време никой не ни се притече на помощ. Кой би ни се притекъл сега?
— Семейство Тенира — тихо предположи Алтея. — Други от притежателите на живи кораби също биха могли…
— Те са прекалено заети със собствените си проблеми — намеси се Брашън. — Извинявай, тази вечер ми е трудно да се съсредоточа. Непрекъснато забравям, че ти не знаеш какво стана после. Имаше стълкновение при данъчния кей. Тенира и още неколцина изместиха Офелия в центъра на пристанището и я разтовариха с малки лодки. Товарът бе раздаден из целия град: Тенира предпочете да го дари, отколкото да плаща неправомерни налози. Но това не попречи на калсидците да се намесят.
— Имаше ли ранени? — сепнато попита Роника.
Брашъновата усмивка не беше дружелюбна.
— Началникът на пристанището никак не остана доволен от двете потопени галери. За съжаление те потънаха досами данъчния пристан. За момента там е невъзможно да спират големи съдове. Кой знае кога ще намерят начин да ги изровят.
— Галерите изгоряха — добави Янтар, едновременно тъжна и удовлетворена. Подир това тя добави с небрежен глас: — Част от кея също се запали. Когато си тръгвахме, някои от складовете на сатрапа още горяха.
Брашъновият тон предизвика Алтея:
— Може да се каже, че съм имал основание да се тревожа за теб в подобна нощ.
— Вие сте били там? — Алтея местеше поглед между него и Янтар. — Всичките тези пожари… надали са случайни. Това е било планирано предварително, нали? Защо не сте ми казали?
— Офелия и аз станахме много добри приятелки — отвърна Янтар.
— Защо не сте ми казали?
— Може би защото това не е било място за една Търговска дъщеря — сви рамене Брашън и кисело додаде: — Може би Граг се тревожи достатъчно за теб, за да не е искал и теб да арестуват.
— Граг е арестуван?
— Беше арестуван. За кратко. Телата на калсидските стражи, които трябваше да го отведат, скоро бяха намерени, а Граг го нямаше. — Той се подсмихна. — Но зная, че той е добре. Сигурен съм, че скоро ще получиш вести от него. Той няма да остави любимата си в незнание.
— Ти откъде знаеш толкова много? Как така си се озовал там?
Личеше, че Алтея се разгневява. Обстоятелство, което се струваше неразбираемо на Кефрия. Защо сестра ѝ чак толкова се разстройваше за това? Нима ѝ се искаше да е присъствала на този бунт, вместо да отвежда Търговеца Рестарт до дома му?
— Видях група ядосани Търговци да напускат събранието преждевременно и ги последвах. А когато разбрах намеренията им, аз се присъединих към тях. По примера на мнозина други. — Брашън помълча. — По-късно дочух за случилото се с каретата на Давад Рестарт. Някои изразяваха желанието си да поставят него на мястото на прасето. Ако бях там, никога нямаше да ти позволя да тръгнеш сама. Просто не проумявам с кой акъл Тенира…
— Вече ти казах, че не се нуждая от помощта ти! — кипна Алтея. — Ничия помощ не ми е нужна.
Брашън скръсти ръце.
— Тъй ли било? В такъв случай не разбирам защо по-рано днес на събранието ти молеше за помощ?
— Не ми е нужна помощ от теб! — с фучене уточни жената.
— Но на мен е нужна — намеси се Кефрия и си позволи да извлече известно удоволствие от раздразнението на сестра си. Него тя посрещна със спокоен взор. — Ти явно си забравила, че аз съм Търговката в това семейство. И аз нямам намерение да отхвърлям единствената предложена ни помощ. — Кефрия премести погледа си върху Брашън. — Каква е първата крачка, която трябва да направим? С какво да започнем?