Мъжът посочи с глава към Малта:
— Тя е права. За начало ще се нуждаем от пари. — Той погледна към Роника. — А съпругата на капитана ще трябва да накара Давад Рестарт да изложи в добра светлина предложението ни на Лъдчънсови. Подкрепата на други семейства, притежаващи живи кораби, също ще помогне. Алтея би могла да поговори за това с любимия си. Аз се познавам с някои от корабите, ще разменя няколко думи с тях. Ще се изненадате какво влияние притежава един подобен съд над семейството си.
Брашън замълча, разтриващ слепоочията си. Той бавно прибра носната си кърпичка.
— Алтея е права с опасенията си за екипажа. С набирането му също ще се заема веднага. Ще оповестя из кръчмите, че набирам екипаж от дръзки хора. Онези, които ще се отзоват, ще очакват, че става дума за пиратство. Те може и да се откажат, когато научат, че става дума за Парагон, но…
— Яз ш’ дода. Яз ш’ плавам с вас.
Момчето се изчерви под всичките тези погледи, но въпреки това продължаваше да гледа към лицето на Брашън. Чинията му блестеше като измита. Храната бе укрепила и духа му.
— Това предложение ти прави чест, момче, но ти си още малък — отвърна Брашън с онази едва доловима липса на сериозност, която възрастните използват в разговорите си с деца.
Момчето го изгледа възмутено.
— Яз ловех риба з’едно с татко. Морето н’ ме плаши. — То сви рамене. — Предпочи’ам д’ плавам, отколк’т’ д’ рина конски лайна. Конете см’рдът.
— Ти вече си свободен. Можеш да отидеш където си искаш. Не би ли желал да се върнеш у дома, при близките си? — меко го попита Кефрия.
Лицето му застина. За момент момчето отново изглеждаше безмълвно. Сетне то повдигна рамене.
— Там и’а само пепел и кости. Предпочи’ам д’ се в’рна в морето. Туй си е моят живот. Нал’ веч’ с’м свободен?
Той се оглеждаше предизвикателно, очакващ да чуе противното.
— Да, ти си свободен — увери го Алтея.
— Тогава ш’ оти’а с него. — Момчето посочи с брадичка към Брашън, който бавно поклати глава.
— Ето ви друга идея — неочаквано се намеси Малта. — Да си купим екипаж. Из града съм виждала моряци с татуирани лица. Какво ни пречи да си купим моряци?
— Робството е непростима практика — сухо изтъкна Алтея. — Но аз познавам неколцина роби, които биха били склонни да поемат риска да избягат. Те са били отвлечени от пиратските острови. Може да склонят да рискуват, ако в замяна получат възможност да се приберат. Някои от тях дори може да познават тамошните води.
— Можем ли да се доверим на роби? — колебливо попита Кефрия.
— На борда те няма да са роби — каза Брашън. — Ако трябва да избирам между ловък беглец и ленив моряк, без колебание ще избера беглеца. Получилият втори шанс винаги е благодарен.
Той замълча, замислен над собствените си думи.
— И как така реши, че ти ще отговаряш за набирането на хора? — протестира Алтея. — Ако ще използваме този план, искам аз да подбера екипажа, с който ще плавам.
— Наистина ли възнамеряваш да отидеш с тях? — смая се Кефрия.
— А нима ти си очаквала друго? Щом ще спасяваме Вивачия, аз трябва да присъствам. — Алтея също се взираше изумено в сестра си, защото бе учудена от нуждата да обяснява струващото ѝ се за очевидно.
— Но това е непристойно! — продължи Кефрия. — Парагон ще бъде несигурен съд, с произволно събран екипаж, отправящ се в опасни води, вероятно и към сражение. Какво ще си помислят хората за нас, ако ти позволим да плаваш на борда на подобен кораб?
В очите на Алтея блесна упорство.
— Тревожа се повече за онова, което хората биха си помислили, ако допуснехме други да поемат рисковете по връщането на семейния ни кораб. Как бихме могли да казваме, че става дума за нещо изключително важно, а в същото време да твърдим, че то не оправдава присъствието на член от семейството ни?
— Аз мисля, че тя наистина трябва да присъства на борда.
Тези Брашънови думи смаяха всички. Те бяха насочени към Кефрия, с което той признаваше, че крайното решение е нейно.
— Ако не изтъкнете по недвусмислен начин, че това е начинание на рода Вестрит, няма как да си спечелите подкрепата на друг от Търговските родове. Те биха сметнали, че един жив кораб бива връчен в ръцете на един некадърен, лишен от наследство Търговски син и една чужденка. И ако — когато, надявам се — си върнем Вивачия, тя ще се нуждае от Алтея. Отчаяно силно. — Той предпазливо я погледна. — Но аз не смятам, че тя трябва да присъства на борда като капитан или част от екипажа. Моряците ще бъдат сурови хора, екипаж, който да бъде усмиряван с твърда ръка. И юмрук, поне в началото. С нас ще се съгласят да плават само хора, които не са способни да уважават човек, който не е готов да ги пребие. По тази причина ти не би могла да станеш техен капитан. Не би и могла да работиш редом с тях, защото те няма да те уважават. Те биха те изпробвали във всеки един момент. Рано или късно ти би пострадала.