Не ѝ се искаше да мисли за развой, в който той отново се обръща срещу екипажа си.
Тя надушваше миризмата на приготвяна храна: с напредването на лятото Янтар готвеше предимно на брега. На борда на кораба тя бе внесла промени, някои от които Алтея одобряваше, а други я изпълваха с ужас. Капитанската каюта блестеше, лакирана и смазана. Месингът блестеше. Опустошените шкафове и лавици бяха грижовно възстановени. Помещението ухаеше на ленено масло, терпентин и пчелен восък. Вечер, когато тя запалеше фенер, цялата каюта заблестяваше с цветовете на мед и злато.
Повод за ужас ѝ даваше отворът, който тя бе оформила в пода, за да придобие достъп до трюма. И Брашън, и Алтея реагираха по сходен начин на това изменение. Янтар им обясни, че се нуждаела от по-лесен достъп до запасите си, само че това не ѝ донесе разбиране. Никоя капитанска каюта нямаше капак на пода. Дори и залостен и прикрит с килим, неговото съществуване пак дразнеше Алтея.
Янтар бе възстановила и други части на кораба. Печката в камбуза бе почистена и излъскана. Макар че жената готвеше предимно на брега, съдовете и продуктите тя съхраняваше тук. Интересно как ли бе привикнала към наклона на палубата?
Целият кораб бе почистен от пясъка. Ивиците мъх и водорасли, довлечени от вятъра и успели да се прикрепят, също бяха отстранени. Димът на пречистващи треви бе отстранил и насекомите, и влагата. Врати, прозорци и капаци прилепваха плътно.
Всички тези неща Янтар бе сторила преди съставянето на плана за Парагон. Това беше интересна подробност, само че Алтея не можеше да размишлява за нея сега.
— Парагон! — повика го тя.
Фигурата отпусна флейтата и се усмихна към нея.
— Алтея, дошла си да ме видиш?
— Да. Брашън и Янтар тук ли са?
— Къде другаде? — весело каза той. — Вътре са. По някаква причина на Брашън му скимна да проверява механизма на кормилото ми. Янтар също е с него. Двамата скоро ще се върнат.
— Флейтата ти е много хубава. Нова ли е?
Той придоби смутен вид.
— Не точно. Имам я от няколко дни, но още не съм се научил да свиря. Янтар каза, че това не е от значение, стига на мен да ми е приятно и звукът да ми харесва. И въпреки това аз искам да се науча.
— Тя е права. Освен това с течение на времето ще се научиш.
Крясъците на излитащи чайки накараха Алтея да извърне глава. В края на плажа бяха изникнали две жени, отправили се към кораба. Следваше ги тлъстичък мъж.
Девойката се навъси. Тримата пристигаха прекалено рано; тя още не бе успяла да повдигне въпроса пред Парагон. В тази ситуация му предстоеше да открие, че въпросът е бил решен без него…
Тя трябваше да намери Брашън и Янтар, преди да са достигнали останалите.
— Какво подплаши чайките? — попита корабът.
— Някакви излетници… Бих искала да пийна чаша чай. Ще имаш ли нещо против, ако се кача на борда и помоля Янтар да използвам котлето ѝ?
— Винаги си добре дошла. Сигурен съм, че тя няма да има нищо против.
Подир това той безгрижно възобнови свиренето си. Алтея се почувства като предателка. Тя се покатери по въжената стълба (част от Брашъновия дял към обновлението) и се отправи към кърмата. Точно слизаше в трюма, когато дочу гласовете им.
— Струва ми се в добро състояние — казваше Брашън. — Само че е трудно да се определи, тъй като корабът е заседнал. Едва в свободно състояние ще можем да определим… Въпреки това едно смазване няма да му навреди. Клеф ще се заеме с това.
Макар и разтревожена, Алтея не можа да не се усмихне. Според самия Брашън момчето представляваше изключителна досада. И въпреки това то вече бе навлязло в ролята на юнга. Брашън му възлагаше всички дребни и лесни задачи, за които останалите нямаха време. А момчето не бе излъгало с твърдението си, че мореплаването не му е чуждо: то напълно се бе приспособило към живота на борда, макар и на заседнал в пясъка кораб. От своя страна Парагон бе свикнал с него бързо, дори по-бързо, отколкото хлапакът привикваше към живата фигура. Защото Клеф все още избягваше да разговаря пряко с Парагон. И още по-добре, реши Алтея, предвид тайната, която те укриваха от кораба.
Давад Рестарт не се оказа лесен за убеждаване. Пред Роника той отхвърляше каквото и да било знание за сделки, свързани с Парагон. Но тя бе непримирима в настояването си, че той знаел за различните предложения. Нещо повече, майка ѝ бе настояла, че единствено Давад е в състояние да уреди тези тъй деликатни преговори.
Когато той най-накрая призна, че е действал като посредник при преговорите за продажбата на Парагон, Алтея напусна стаята, тласната от отвращението си. Та този човек беше Търговец, роден и раснал сред същите традиции като нея. Как бе могъл дори да си помисли за подобна постъпка? Как можеше да падне толкова ниско, че да съветва близките на Парагон да се съгласят на подобна постъпка? В името на парите и престижа пред новодошлите спекуланти той бе предал наследството си.