Отвърна му един възрастен работник с пребледняло лице:
— Ние я поставяхме, когато той просто се пресегна и ни я изтръгна от ръцете… В името на Са, как я е усетил, че е там?
В гласа му се долавяше суеверен страх.
Брашън стисна юмруци. Той не беше изненадан, тъй като това далеч не беше първата подобна проява на Парагон. Още от първия ден корабът изнамираше начини да забавя работата. Покрай избухвания и демонстрации на сила не беше чудно, че работниците се задържаха малко.
През цялото това време Парагон не беше разменил и една дума с Брашън.
Брашън се приведе над парапета. С периферното си зрение той забеляза пристигащата Алтея.
— Връщайте се на работа! — кресна той към работниците, които продължаваха да се взират и тихо да разговарят помежду си. Той посочи към захвърлената греда. — И я донесете обратно.
— Без мен! — заяви един работник. Той обърса лицето си и захвърли чука си в пясъка. — Той като нищо можеше да ме убие. Той не вижда къде хвърля нещата, а и да можеше, пак нямаше да го е грижа. Той е убивал и преди, всеки знае това. Моят живот ми е по-скъп от една надница. Аз си тръгвам. Плати ми изработеното.
Други работници също се присъединиха към колегата си.
Брашън прескочи парапета и се спусна на брега. По нищо не пролича болката, пронизала главата му. Със заплашителна походка той се приближи към работниците, макар че в този момент далеч не се намираше в състояние да подкрепи заплахата с дела, ако се наложеше.
— Ако искаш да получиш пари, ще приключиш цялата работа, за която си се цанил — процеди той, доближил лице до първия дезертирал. — Тръгнеш ли сега, няма да получиш нищо.
Подир това Брашън бавно огледа останалите, с надеждата, че блъфът му ще проработи. Ако и тези работници си отидеха, той се съмняваше, че ще успее да намери други хора. Тях той бе набирал от кръчмите — това бяха хора, които работеха само колкото да съберат за вечерната почерпка. Дори при това положение Брашън бе успял да ги привлече единствено с обещанието за по-високо заплащане от обичайното.
Тъй като работниците започнаха да мърморят недоволно, Брашън кресна:
— Изборът си е ваш. Аз не съм ви наел за половин или четвърт ден работа, няма да плащам частично. Връщайте се на работа.
— Хубаво, аз ще работя — каза един. — Но не и на място, където той да може да ме докопа или притисне.
Брашън плю.
— Тогава върви да работиш при кърмата, храбрецо. Двамата с Янтар ще копаем при носа, щом никой от вас не смее да го стори.
Парагон се подсмихна.
— Някои предпочитат да умрат бързо, други се застъпват за бавната смърт. Има хора, за които е без значение, че техните деца се раждат без крака и слепи като този прокълнат кораб. Вземайте си чуковете и продължавайте да работите. Какво ви интересува утрешният ден? — С по-тих глас той додаде: — И с какво основание очаквате да живеете толкова дълго?
Брашън се извъртя към фигурата.
— На мен ли говориш? — остро попита той. — Затова ли мълча толкова дълго?
За частица от мига лицето на Парагон се промени. Брашън не можа да разбере чувството, изникнало насреща му, можа да усети единствено, че то го изпълва с мъка. В следващия миг то изчезна, заменено от надменен израз. Фигурата отново застина.
Брашън не издържа. Той сграбчи една от кофите с вода за пиене, която работниците бяха оставили край носа, и с цялата си сила я плисна в лицето на Парагон.
Целият кораб потръпна, фигурата изрева от гняв. Водата се стичаше по брадата ѝ и капеше по гърдите. А Брашън захвърли изпразнената кофа.
— Не се преструвай, че не ме чуваш. Аз съм твой капитан и няма да търпя неподчинението ти. Ничие неподчинение. Ти ще плаваш, Парагон, вкарай тази мисъл в дървената си глава. По един или друг начин аз ще те издърпам до водата и ще ти облека платна. Ти, разбира се, имаш избор, само че те съветвам да избираш бързо, защото търпението ми свършва. Ти би могъл да навлезеш във водата неохотно, нацупен като лигаво хлапе, и всички кораби в пристанището да видят срама ти. Или пък би могъл да отплаваш с високо вдигната глава, показвайки, че въобще не те е грижа за нещата, които всички са изричали по твой адрес. Ти имаш шанс да им докажеш, че грешат. Да ги накараш да се задавят с всяка противна клюка, която са изричали по твой адрес. Ти би могъл да отплаваш по подобаващия на един жив кораб начин и да ни помогнеш да вкиснем настроението на пиратите. Или пък би могъл да докажеш, че всички те са били прави още от самото начало, а аз съм бил глупак. Казвам ти това, защото е единствената сфера, в която ти имаш избор. Не ти се пада да решиш дали ще плаваш или не, защото аз съм капитан и вече съм решил това. Ти си кораб, а не саксия. Ти си създаден да плаваш и точно това ще правиш. Разбрахме ли се?