— Той защо не каза нищо на събранието? — гласно се почуди тя. — Той знае какво е заложено на риск. Знае какво означава това за мен, но не каза нищо.
Дело се нацупи.
— Той стори всичко, което можеше. У дома той разговаря с татко. Тате каза, че ситуацията била много заплетена и че ние не бивало да се намесваме.
— Какво е сложното? — остро попита Малта. — Баща ми е бил отвлечен, а ние трябва да отидем да го спасим. Нуждаем се от помощ!
Дело скръсти ръце и наклони глава.
— Този проблем засяга семейство Вестрит. Родът Трел не би могъл да го разреши вместо вас. Ние си имаме свои връзки и интереси, които трябва да следим. Ако вложим пари в търсенето на баща ти, каква би била нашата полза?
Малта я изгледа смаяно, с искрена болка.
— Дело… Говорим за живота на баща ми… За единствения човек, който истински е загрижен за мен! Тук не става въпрос за приходи.
— В един момент всичко опира до приходи — заяви Дело. Подир това лицето ѝ неочаквано омекна. — Това каза татко на Керуин. Двамата спориха, Малта. Беше ужасно. За последно чух двама мъже да си крещят по такъв начин по времето, когато Брашън все още живееше у дома. Той непрекъснато спореше с татко… Или по-скоро стоеше невъзмутим, докато татко ревеше насреща му… Много неща не си спомням; тогава бях малка, освен това те бързо ме отпращаха да си вървя в стаята. И един ден татко ми каза, че вече само Керуин е мой брат, че Брашън повече няма да живее с нас.
Гласът на Дело трепна за момент.
— Тогава крясъците спряха… При нас не е като при твоето семейство, Малта. Вие спорите и си крещите отвратителни неща в лицата, но след това оставате задружни. Никой не се оказва изхвърлен завинаги, дори леля ти Алтея. В моето семейство не е така. При нас няма място за тези неща. — Тя поклати глава. — И ако Керуин бе продължил да настоява, в този момент аз нямаше да имам нито един брат.
Гостенката я погледна настойчиво.
— Моля те, недей да искаш от брат ми да ти помага. Умолявам те…
Малта остана покъртена от думите ѝ.
— Съжалявам — смотолеви тя. До този момент не беше ѝ хрумвало, че нейните експерименти с Керуин биха засегнали друг, освен него. В последно време всичко изглеждаше много по-сложно и заплетено… В първия момент, когато бе чула за изчезването на баща си, тя не бе могла да повярва, че това е истина. Тя просто се бе възползвала от случая, за да утоли желанието си за драма. Беше влязла в ролята на съкрушената дъщеря, но в действителност бе вярвала, че баща ѝ всеки миг ще се прибере у дома. Нямаше как пирати да са заловили баща ѝ в действителност. Просто не беше възможно храбрият, красив Кайл Хейвън да попадне в плен.
Но осъзнаването бавно се бе просмукало. В началото Малта се опасяваше, от факта, че тя няма да получи очакваното възмездие, което по-рано бе приписвала на завръщането на баща си. Едва наскоро тя осъзнаваше истинската трагедия.
Тя събра пръстените и монетите в шепата си и ги изсипа обратно в кесийката, за да я пристегне и протегне към Дело.
— Върни я на брат си. Не искам да му създавам неприятности.
Освен това тази кесийка беше почти безполезна, но Малта нямаше намерение да споменава това.
— Не мога — ужасено отвърна Дело. — Той ще се досети, че съм ти казала нещо, и страшно ще ми се разсърди. Моля те, Малта, задръж я, за да мога да му кажа, че съм ти я дала. Освен това той ме помоли да му изпратиш бележка или някакъв знак.
Малта я погледна мълчаливо. В последно време тя имаше впечатлението, че идеите и плановете ѝ просто са пресъхнали. Тя знаеш, че би трябвало да се надигне и да направи една крачка, която да придружи с думите: