— Пак ли? — простена Алтея. — Какво е станало този път?
Брашън понечи да отговори, но в последния миг стисна зъби и поклати глава.
— Поне приемам, че е говорил с вас? — с надежда попита Алтея, заела се да разтрива слепоочията си. Тези думи тя отправи към Янтар.
— Не с нас — отвърна приятелката ѝ унило. — Но на работниците наговори много неща. Предимно обиди. Впоследствие той насочи темата към децата им, които щели да се родят сакати, задето бащите им работили край прокълнат кораб. Не му липсваше красноречие — с мрачна възхита добави Янтар.
— Оригинално. Поне днес хвърли само една греда.
— Може би утре възнамерява да промени това — изтъкна Брашън.
Тримата замълчаха. Отново Янтар я наруши:
— Какво излиза, че вече сме се предали?
— Още не. Още не съм обмислил колко безнадеждно е всичко. — Мъжът се намръщи и се обърна към Алтея. — Ти къде беше сутринта?
Тя не си направи труда да го поглежда.
— Макар да нямаш право да ме питаш: отидох да навестя Граг — обясни тя с хладен глас.
— Мислех, че Тенира все още се укрива. Покрай наградата за залавянето му и прочие.
Брашъновите думи бяха безразлични, дори престарано безразлични. Той отпи поредна глътка чай и се загледа в морето.
— Така е. Но той успя да ми изпрати съобщение, така че отидох да го видя.
Брашън леко сви рамене.
— Това поне разрешава един проблем. Когато ни свършат парите, ще го предадеш на служителите на сатрапа. С наградата ще можем да наемем поредната партида работници. — Той се ухили широко.
Алтея не обърна внимание на думите му; тя говореше с Янтар:
— Граг каза, че много му се иска да ми помогне, но неговата ситуация е сложна. Близките му не получиха очакваните приходи от товара на Офелия. Те са решили да не търгуват в Бингтаун или Джамаилия, докато сатрапът не отмени несправедливите налози.
— Офелия не отплава ли преди няколко дни? — осведоми се Брашън.
Този път Алтея му отговори.
— Да. Томи сметна за най-разумно да я изведе от пристанището, преди да са дошли още калсидски галери. Освен това данъчните служители на сатрапа заплашваха да конфискуват кораба. Те твърдят, че само сатрапът ще определя местата, където живите кораби имат право да търгуват. Стоките от Дъждовните земи се продават само в Бингтаун или в столицата. Съмнявам се, че те биха могли да следят за спазването на това правило, но Томи предпочете да не чака неприятностите да дойдат сами. Семейство Тенира ще продължи да отстоява принципите си, но Офелия няма да бъде излагана на риск.
— На негово място — замисли се Брашън — аз бих я отвел в Дъждовната река. Така само друг жив кораб би могъл да ме последва. — Той наклони глава встрани. — Това е планът, нали? Граг ще бъде отведен там тайно, на борда на друг жив кораб, за да се присъедини към близките си. Познах ли?
Алтея го погледна косо, но не каза нищо. Брашън се наскърби:
— Нямаш ли ми доверие?
— Обещах да не казвам на никого. — И тя се загледа във водата.
— Смяташ, че аз бих се раздърдорил?
Той се ядосваше истински. Що за човек смяташе тя, че е той? Нима Алтея действително очакваше, че би паднал толкова ниско заради съперничеството си с Граг?
— Не става дума за недоверие, Брашън — обясни тя с изчерпващо се търпение. — Дадох дума да мълча и възнамерявам да я спазя.
— Разбирам. — Поне тя отново разговаряше директно с него. Това го накара да зададе измъчващия го въпрос. — Той поиска ли да те вземе със себе си?
Алтея се поколеба.
— Той знае, че трябва да остана тук. И разбира, че трябва да отплавам с Парагон. — Тя се почеса по брадичката, сетне прокара пръсти по лепкавото петно върху бузата си. С раздразнение младата жена добави: — Иска ми се да можех да накарам Кефрия да проумее това. Тя продължава да пили пред майка, че това не било подобаващо. Тя не одобрява моето присъствие тук. Дразни се от начина, по който се обличам, когато идвам тук да помагам. Не зная какво би одобрила тя — може би да остана вкъщи и печално да кърша ръце.
Брашън усети, че тя се опитва да смени темата. Това само му придаде нова настойчивост.
— Да, Граг знае, че трябва да търсиш Вивачия. Но той пак ти е предложил да тръгнеш с него, нали? Пак е искал да го придружиш. Най-вероятно трябва да се отзовеш на поканата му. Да заложиш на сигурното, на победителя. Никой от Търговците не вярва, че ще успеем. Точно по тази причина никой не ни предлага помощ. Те си мислят, че нашето начинание представлява загуба на време и пари. Обзалагам се, че Граг е изброил множество разумни основания ти да ни изоставиш. Включително факта, че ние никога няма да успеем да отделим тази руина от плажа.