Вивачия се сърдеше и дразнеше на бездействието си. Кенит бе престанал да разговаря на сериозни теми с нея — досущ като дете, което не бива включвано в разговорите на възрастните. Повечето от вечерите си пиратът прекарваше на борда на Мариета, заедно със Соркор и любимата си. Там те изготвяха плановете си и честваха победите. А когато капитанът и дамата му се оттеглеха, Ета неизменно носеше последните дарове, връчени ѝ от Кенит. Развеселени от изпитото вино, двамата се усамотяваха в каютата си.
Уинтроу подозираше, че Кенит прави всичко това умишлено, за да събуди любопитството и ревността на Вивачия. Но той не сподели това си подозрение с нея; тя не би изтърпяла подобни думи от него.
Животът, който пиратите водеха между нападенията, почти можеше да се нарече мързелив. Кенит никога не позволяваше на екипажа си да изпада в опасно бездействие, но хранеше хората си добре с припасите от ограбените съдове и им предоставяше свободно време и за игри, и за веселие. В тези забавления той включваше и Уинтроу, като за целта често го канеше в каютата си. Но двамата не играеха на карти или зарове, а неизменно се занимаваха с игри, изискващи мисъл. Това обстоятелство изпълваше младия жрец с неспокойното усещане, че пиратът го преценява. Понякога играта оставаше забравена между тях, защото Кенит го разпитваше за философията на Са.
Второто от ограбените корабчета носеше на борда си книги. Кенит бе ненаситен читател; той веднага се възползва от това съкровище, което сподели и с Уинтроу.
Момчето не можеше да отрече, че тези интерлюдии са приятни. Понякога Ета оставаше при тях — и по време на играта им, и по време на разговора. Уинтроу се бе убедил, че тя притежава буден ум, който по нищо не отстъпваше на Кенитовия, макар и не толкова начетен. Жената не изоставаше от тях, докато биваха обсъждани общи неща. Едва когато двамата започнеха да разговарят за възгледите на определени философи, тя се смълчаваше и в крайна сметка се оттегляше. Един следобед Уинтроу се постара да я включи в разговора — в този ден той откри неумението ѝ. Откри го, когато се опита да ѝ подаде книгата, която двамата с Кенит обсъждаха.
— Аз не мога да чета, така че не си прави труда — гневно заяви тя, отказвайки да приеме книгата. Няколко мига тя продължи да масажира раменете на Кенит, зад когото се бе настанила. След това неочаквано се надигна и се отправи към вратата. Ръката ѝ се отпускаше върху дръжката, когато Кенитовият глас я спря.
— Върни се, Ета.
Тя се извърна с лице към него. За пръв път, откакто я познаваше, Уинтроу забелязваше предизвикателен блясък в очите ѝ.
— Защо? — сухо попита тя. — За да се убедя колко съм неграмотна?
За момент спазъм на гняв сгърчи лицето на Кенит. Уинтроу видя как пиратът изглажда чертите си и повдига ръка към жената.
— Защото аз искам това от теб — отвърна той с мек глас. Ета се подчини, макар да гледаше към книгата, която капитанът държеше, като към съперница. — Искам да я прочетеш — продължи пиратът, протягайки книгата.
— Не мога.
— Искам да го сториш.
Ета стисна зъби.
— Не мога да чета! — кипна тя. — Никой не ме е учил, никога не съм имала учител. Освен ако не броиш мъжа, който ме научи на бъдещия ми занаят, още преди да съм станала жена! Аз не съм като теб, Кенит, аз…
— Тихо! — с остър глас я прекъсна Кенит. И отново протегна книгата към нея. — Вземи я.
Това беше заповед.
Ета я грабна от ръката му и я задържа със съвсем лекия допустим натиск. А Кенит, почти незабележимо усмихнат, се обърна към Уинтроу.
— Уинтроу ще те научи да четеш. Или в краен случай ще ти я прочете. — Сега той отново гледаше към жената. — Докато не приключи с това си възложение, той няма да има други задължения на борда. Колкото и дълго да продължи.
— Екипажът ще ми се смее — възрази Ета.
Кенит присви очи.
— Няма да се смее дълго. Трудно е да се смееш с отрязан език. — Той замълча за момент, сетне се усмихна. — Но ако желаеш да запазиш тези уроци в тайна, така да бъде. Свободна си да използваш тази каюта. Ще се уверя, че никой няма да ви безпокои.
Подир това капитанът посочи към останалите книги, пръснати из помещението.
— Тук има много съкровища, които ти да усвоиш, Ета. Поезия, история, философия. — Кенит се приведе напред, хвана я за ръката и я придърпа към себе си. С другата си ръка той погали лицето ѝ, отмествайки един кичур. — Недей да упорстваш, искам това да ти хареса.
Пиратът хвърли бърз, необичаен поглед към Уинтроу. Почти изглеждаше, че той иска да се увери, че юношата ги наблюдава.