— Определено живееш стилно за човек, укриващ се от закона — усмихна се Алтея.
Граг отвърна на усмивката ѝ, доволен от себе си, и наклони стола си назад. Едновременно с това той небрежно повдигна ръка към калаения фенер, окачен на клона над него.
— Какво би представлявал животът без стил? — обяви той. Двамата се засмяха.
Разлюлелият се фенер лениво разпръскваше светлината си около тях. Тя, насечена от украсата на метала, проблясваше и в очите му. Граг носеше тъмна риза и свободни бели панталони, а блясъкът на златна обица съпровождаше движенията на главата му. Заради слънцето кожата му бе придобила бронзов оттенък: този цвят го караше да изглежда като част от гората. Или като ринстински моряк, особено когато зъбите му блеснеха в усмивка.
— От години не бях идвал на това място — обясни младият мъж и доволно огледа поляната пред колибата си. — Когато бях малък, преди да започна да плавам с татко, майка ни водеше тук, за да прекараме на хладно по-горещите дни от лятото.
Алтея последва погледа му. Пространството пред колибата бе съвсем малко — гората започваше почти отвъд прага ѝ.
— Нима през лятото тук е по-хладно?
— Само малко по-прохладно… Но за сметка на това въздухът е чист. Не е нужно да ти обяснявам как замирисва Бингтаун през лятото. Ние бяхме тук и в годината, когато се разрази Червената чума; никой от нас не се зарази. Майка винаги смяташе, че сме избегнали заразата, защото сме стояли настрана от градското зловоние. Подир това тя ни водеше тук всяка година.
Младежът замълча. А Алтея си представи това място сред оживлението, донесено от една жена и нейните деца. Не за първи път тя се зачуди за посоката, в която животът ѝ би поел, ако братята ѝ бяха останали живи. Дали баща ѝ пак щеше да я вземе със себе си на кораба? Или по това време тя щеше да е омъжена и да отглежда децата си?
— За какво мислиш? — меко я попита Граг. Той отпусна и четирите крака на стола си на земята и опря лакти на масата, за да обгърне брадичката си с длани. И за да насочи привързан поглед към нея.
На масата между двамата стояха бутилка от вино, две чаши и остатъците от студена вечеря — всичко това Алтея бе донесла със себе си. Бележката, пристигнала в дома ѝ, в действителност бе изпратена от майката на Граг до нейната. Посланието предварително се извиняваше, след което се осведомяваше дали за Алтея ще е възможно да изпълни дискретна поръчка за рода Тенира. Кефрия реагира с повдигане на вежди, но Роника очевидно реши, че на Алтея не ѝ е останала репутация, за която да мислят, защото написа утвърдителен отговор.
В една от градските конюшни Алтея се сдоби с кон и се отправи на път, запозната единствено с посоката, в която трябва да се отправи, но не и с крайната цел. Край една кръчма в предградията някакъв скитник ѝ направи знак да спре и мушна нова бележка в ръката ѝ. Това послание я насочваше към хан.
Тя подозираше, че там ще открие Граг, но се оказа, че на мястото я чака нов кон, на чието седло бе преметнато мъжко наметало с качулка; освен това конят можеше да се похвали с принадлежността на дисаги и трета бележка.
Цялото това пътуване бе придружено от излъчването на приключение и загадъчност, но въпреки това Алтея нито за миг не си позволи да забрави за съществуването на сериозния аспект. В дните, последвали опълчването на Офелия срещу данъчния министър, градът бе задълбочил разединението си. Капитан Томи Тенира бе постъпил разумно, изтегляйки кораба си от пристанището: скоро след това бяха пристигнали три нови калсидски галери. Тази навременна поява събуди подозрения, че между данъчната служба и Калсид съществуват по-тесни връзки, отколкото столицата осъзнаваше. Неизвестен човек се промъкна в дома на главния данъчен служител и изкла всичките пощенски гълъби. Митническите складове, останали незасегнати от пожарите в нощта на прекъснатото Търговско заседание, бяха подпалвани на два пъти. Това принуди калсидските наемници да охраняват дома на началника, а също така да обхождат пристанището и околните води. Някои от по-сдържаните Търговци проявяваха разбиране към онези, които тихо говореха за независимост от Джамаилия.
Граг Тенира се превърна в символ на недоволството на данъчната служба. За залавянето му бе обявена голяма сума. Брашъновото предложение за предаването му беше шега, но не и преувеличение. Ако Граг не избягаше скоро, дори и онези, които му бяха верни, вероятно щяха да се изкушат от смайващото възнаграждение.
На тези нейни размишления се дължеше лошото ѝ предчувствие — макар лятната вечер да бе толкова приятна. Граг трябваше да предприеме нещо: не за първи път тя му казваше това.