— Все още не разбирам защо се задържаш толкова близо до града. Защо не избягаш с някой от живите кораби? Удивена съм, че агентите на сатрапа не са се досетили, че може да си тук. Всеизвестно е, че семейството ти има колиба в Сангерската гора.
— Наистина е добре известно. До този момент те пристигаха два пъти. А дори и да дойдат отново, пак ще заварят колибата празна.
— Как така? — заинтригува се Алтея.
Граг се засмя, но с известно смущение.
— Моят прачичо не е бил от най-моралните хора. Според семейната легенда той е провеждал не една среща тук. По тази причина в мазето има не само тайна изба, а и още едно скривалище, намиращо се зад нея. Освен това в колибата има магическо звънче. Неговият двойник се намира в мостчето, което ти прекоси по пътя за насам.
— Аз не чух нищо, когато прекосявах моста — възрази тя.
— Разбира се. Звънчето е дребно, но много чувствително. Когато твоите стъпки са го задействали, тукашната камбанка му отговори. Слава на Са за магията от Дъждовните земи.
И той повдигна чашата си в тост. Алтея се присъедини към него, след което поднови прекъснатата тема:
— Да разбирам ли, че възнамеряваш да останеш тук?
Той поклати глава.
— Не. Тогава залавянето ми би било само въпрос на време. Хората в околността знаят, че съм тук. Мнозина от тях са семейства от Трите кораба. Добри хора, но бедни. Рано или късно някой от тях ще се поддаде на изкушението. Всъщност аз заминавам съвсем скоро. Точно по тази причина помолих майка да уреди тази визита, макар да се боях, че близките ти няма да я разрешат: зная, че не е пристойно да искам да се срещам насаме с теб при подобни обстоятелства. Но отчаяните времена налагат отчаяни мерки — оправда се той.
Алтея изсумтя развеселено:
— Съмнявам се, че майка ми се е притеснявала за това. Боя се, че детската ми репутация на бунтовна мъжкарана ме е последвала. Онова, което сестра ми би сметнала за скандално, за мен е нещо обикновено.
Граг отпусна ръка върху нейната и я стисна.
— Грешно ли е да кажа, че се радвам за това? Иначе никога не бих те опознал достатъчно, за да те обикна.
Неочакваната откровеност я остави безмълвна. Младата жена понечи да отвърне, че тя също го обича, но думите на лъжата отказваха да се учленят. Тя си пое дъх, за да изрече истина: че тя също се радва, че го е опознала; че думите му ѝ оказват голяма чест…
— Не казвай нищо — изпревари я събеседникът ѝ и поклати глава. — Не е нужно да го казваш, Алтея. Аз зная, че ти не ме обичаш. Още не. В много отношения твоето сърце е още по-предпазливо и от моето. Знаех това още от самото начало. А дори и да не бях разбрал, щях да го науча от Офелия: тя подробно ме наставляваше как да те ухажвам. — Граг се засмя, насочил веселието си към себе си. — Разбира се, аз не съм се допитвал до нея, но ти я знаеш каква е. В много отношения тя ми е като втора майка.
Алтея се усмихна благодарно.
— Ти си прекрасен човек, Граг. Моето колебание не е свързано с някаква твоя неправилна постъпка или с някакъв недостатък. Просто в последно време животът не ми оставя време да мечтая за себе си. Всички проблеми, обкръжили семейството ми, лягат особено тежко върху мен. В нашия род не са останали мъже, няма кой друг да направи опит да спаси Вивачия. Този дълг се пада изцяло на мен.
— Не за първи път ми казваш това — отвърна той. В гласа му се долавяше, че не е изцяло съгласен с нея. — Аз вече не тая надежди, че ще избягаш заедно с мен. Но разбирам, че дори и при подобни обстоятелства тъй прибързан съюз не би изглеждал пристоен.
Граг обърна ръката ѝ и погали дланта ѝ с пръст: движение, което породи приятни тръпки. Загледан в пръстите ѝ, мъжът попита:
— Но какво ще правиш по-късно? Ще настъпят по-добри времена. — След миг размисъл Търговецът придружи думите си с горчив смях. — Или пък по-лоши. Във всеки случай бих искал да мога да се подкрепям с мисълта, че в един момент ти ще застанеш до мен и ще се присъединиш към семейството ми. Алтея, ще се омъжиш ли за мен?
Тя затвори очи заради пронизалата я болка. Насреща ѝ седеше добър човек, честен, красив, достоен, заможен.
— Не зная — тихо отвърна Алтея. — Опитвам се да поглеждам напред, да си представям време, в което моят живот ще ми принадлежи и ще имам право да постъпвам с него както сметна за добре, само че погледът ми не стига толкова далеч. Ако всичко се развие добре и си върнем Вивачия, аз ще оспоря правото на Кайл да я притежава. Ако спечеля, тогава ще започна да плавам с нея. — Тя го погледна в очите. — С теб сме говорили за това. Зная, че ти не можеш да напуснеш Офелия. А ако аз си върна Вивачия, няма да се разделя с нея. До какво ни довежда това?