Младежът скриви лице.
— Трудно ми е да желая успеха ти, защото ако ти придобиеш всичко, което желаеш, аз ще те изгубя. — Забелязал движението на веждите ѝ, зачеващо свъсване, той се засмя. — Въпреки това аз искрено желая да успееш. Но ако все пак нещата не се подредят така… аз ще те чакам. Офелия също.
Тя сведе очи и кимна, но сърцето ѝ бе изстинало. Какво я очакваше в случай на неуспех? Цял един живот без нейния кораб. Живот, от който Вивачия никога повече нямаше да представлява част. Вместо това Алтея щеше да живее като пътничка на борда на кораба на Граг и зорко да пази децата си. Щеше да гледа как синовете ѝ растат и започват да плават с баща си, а самата тя щеше да остане у дома, да се грижи за домакинството и да търси партньори на дъщерите си. Та това не беше бъдеще, а мрежа, която заплашваше да я задуши… И Алтея се опитваше да си поеме дъх, да се убеди, че животът ѝ не би тръгнал в такава посока. Граг я познаваше. Той знаеше, че тя е родена да плава, а не да крее у дома. Но въпреки това… Сега той разбираше дълга, който тя имаше към семейството си: но щом двамата сключеха брак, нейният дълг щеше да се пренесе към този съюз и Граг щеше да очаква от нея да го изпълни. Моряците си вземаха съпруги, за да има кой да отглежда децата им и да се грижи за дома им.
— Аз не мога да стана твоя съпруга.
Сякаш нечия чужда уста беше изрекла тези думи. Но след изричането им нямаше връщане назад. Алтея го погледна в очите.
— Това е нещото, което не ми позволява да те обикна, Граг: знанието за цената, която би трябвало да платя. Аз бих могла да те обикна, но не и да привикна да живея в сянката ти.
— В сянката ми? — объркано попита той. — Не разбирам какво искаш да кажеш с това. Ти ще бъдеш моя съпруга, почитана от семейството ми, майката на наследника на рода Тенира.
В гласа му се долавяше искрена болка; той се затрудняваше да открива думи.
— Повече от това не бих могъл да ти предложа. Това е всичко, което съм в състояние да предложа на всяка жена, която стане моя съпруга. Това — и себе си. — Той продължи шепнешком. — Надявах се, че това ще се окаже достатъчно за теб, но…
Граг бавно разтвори пръсти, освобождавайки ръката ѝ. Жест, който пускаше птица на свобода.
Алтея отдръпна ръката си колебливо.
— Никой мъж не би могъл да ми предложи нещо повече, Граг.
— Дори и Брашън Трел? — грубо натърти той.
Споходи я пронизващ хлад. Той знаеше. Знаеше, че тя е спала с Трел. В този момент тя се радваше, че е седнала: достатъчно трудно ѝ беше да запазва контрол над лицето си. В ушите ѝ звучеше бучене. Всемилостиви Са, тя щеше да припадне! Нелепо. Защо думите му бяха породили подобна реакция от нейна страна?
Граг рязко се надигна и се отдалечи от масата. Застанал на прага, той се загледа в гората.
— Значи го обичаш? — попита той с тон, който звучеше по-скоро като обвинение.
Гузно усещане, примесено със срам, бе донесло сухота в устата ѝ.
— Не зная — дрезгаво произнесе тя и направи опит да прочисти гърлото си. — Това беше просто нещо, което се случи. И двамата бяхме пили, освен това в бирата имаше сънотворно…
— Зная — рязко я прекъсна Граг. Той все така не поглеждаше към нея. — Офелия ми разказа, когато ме предупреди. А аз отказах да ѝ повярвам.
Алтея зарови лице в шепи. „Когато ме предупреди.“ Дали изобщо Офелия някога я бе харесвала?
— От колко време знаеш? — успя да промълви тя.
Търговецът въздъхна тежко.
— В нощта, когато тя ме подкани да те целуна и аз го сторих… Тя ми разказа след това. Предполагам, че се е почувствала виновна. Може би се е бояла, че ще изпитам болка, ако се влюбя прекалено дълбоко в теб и впоследствие открия, че ти не си… онова, което съм очаквал.
— Защо не ми каза по-рано?
Тя повдигна глава навреме, за да види повдигането на рамене.
— Смятах, че това не е от значение. Знанието ме притесняваше, разбира се. Идеше ми да удуша негодника. От всички възможни подлости, които е могъл да стори, той… Но не сторих нищо, защото Офелия ми каза, че е възможно ти още да изпитваш чувства към него. И дори да го обичаш…
Последното изречение представляваше плах въпрос.
— Не мисля, че го обичам — тихо каза тя. Но несигурността на думите ѝ изненада и нея самата.
— Интересно — отбеляза Граг жлъчно. — Ти знаеш със сигурност, че не ме обичаш, а за него се колебаеш.
— Двамата с него се познаваме отдавна — изтърси Алтея. Тя искаше да каже, че не обича Брашън. Но как бе възможно да другаруваш с някого от толкова дълго, без да изпитваш някаква обич към него? Подобно беше отношението ѝ с Давад Рестарт. Тя презираше неговите постъпки, но това не ѝ пречеше да мисли за него с умиление. — С него ни свързва не само дългогодишно приятелство, но и общата служба на борда на Вивачия. Случилото се между нас не променя тези години и…