Страшно му се искаше да бе разполагал с по-голям бюджет: с достатъчно средства, за да наеме доказани майстори и работници за тази фаза от спускането. А в настоящия момент Брашън бе принуден да използва собственото си знание, трупано през годините, интуицията си и труда на хора, които по това време на денонощието обичайно сънуваха спиртни сънища.
Но най-голямо притеснение пораждаше у него поведението на Парагон. През цялото изминало време корабът не бе променил държанието си: той разговаряше с тях, но продължаваше да демонстрира непредсказуемостта на характера си. Впрочем въпросната непредсказуемост се ограничаваше да редува произволно единствено мрачните емоции. Парагон ту беше разгневен, ту намираше нови и нови прояви на песимизма си, ту се впускаше в самосъжаление, което влудяваше Брашън: в тези, последните моменти, на моряка се искаше да сграбчи хленчещата фигура и да я разтърси.
Той подозираше, че дисциплината и самоконтролът така и не са били овладени от кораба. Това, обясни той на Алтея и Янтар, представляваше първоизточникът на всички Парагонови проблеми: липсата на дисциплина. И първоначално тя трябваше да бъде предоставена от тях, докато Парагон се научи да се владее. Но по какъв начин човек трябваше да пристъпи към възпитаването на един плавателен съд? Тримата бяха обмисляли този въпрос на по халба бира няколко дни преди настъпването на прилива.
Въпросната вечер бе задушна. Тримата бяха насядали направо на плажа, върху отломки, а бирата бе им предоставена от чевръстия Клеф, донесъл я чак от града. Тя беше от евтината, а дори и при това положение пак бе отхапала недопустим къс от средствата им. Но те си я бяха позволили, защото денят се беше оказал особено горещ, а Парагон се бе държал особено непоносимо. Това включваше проява на най-незрелия му аспект, изразяващ се в остроумни обиди и хвърляне на шепи пясък. А новото му разположение на плажа му предоставяше неизчерпаем запас песъчинки: Брашън все още усещаше отделни зрънца сред косата и под тила си. Тъй като фигурата беше отказала да се успокои, той се бе оказал принуден да се заеме с днешната работа под струи пясък.
Току-що изслушала обясненията му за нужда от дисциплина, Алтея раздвижи рамо в израз на безразличие. И сред нейната коса Брашън различаваше песъчинки.
— И какво бихме могли да направим? — рече тя. — Той е малко едър, за да бъде напляскан. Не е възможно да го изпратим да си легне рано или без вечеря. Не мисля, че съществува начин да го научим на дисциплина. По-скоро ми се струва, че трябва да използваме подкупи.
Янтар остави халбата си с думите:
— Ти изреди наказания. Ние говорим за дисциплина, за възпитание.
— И аз започвам да мисля така. Но все още не мога да посоча различията — отвърна Алтея след кратък размисъл.
— Готов съм на всичко, за да сложа край на настоящото му поведение, което е непоносимо. Нима си представяте, че бихме могли да плаваме по такъв начин? Ако не успеем да го накараме да се вразуми, целият ни досегашен труд ще е отишъл напразно — изрече Брашън, изявявайки гласно най-голямото си опасение. — Нищо не би го спряло да ни нападне. В някоя буря или в сблъсък с пирати, в най-неподходящия момент… той може да издави всички ни.
И той додаде, макар и с по-тих глас:
— Знаем, че той е способен на подобно нещо: правил го е преди.
Това беше първият път, в който те подемаха тази тема, неизменно присъстваща в размислите на всички им. Забавно беше, като се замисли човек, рече си Брашън. Лудостта на Парагон бе нещо, с което те си имаха работа всеки ден. Те често обсъждаха различните ѝ аспекти, но избягваха да я обсъждат в цялост. Дори и сега думите му бяха последвани от мълчание.
— Какво е онова нещо, което той желае? — попита накрая Янтар. — Дисциплината не е нещо, което бива налагано, а е последица от вътрешно решение. Той трябва да сътрудничи доброволно, а желанието му за сътрудничене ще се основава на онова, което той иска. В най-добрия случай можем да се надяваме, че става дума за нещо, което сме способни или да му предоставим, или да му отнемем, в зависимост от поведението му. — Следващите ѝ думи прозвучаха притеснени. — Той ще трябва да разбере, че лошото поведение донася лоши последици.
Брашън се подсмихна сухо.
— За теб това би се оказало по-мъчително, отколкото за него. Ти не понасяш да го виждаш нещастен. Без значение какво е правил през деня, дойде ли нощта, ти винаги отиваш при него, за да му разказваш истории или да свириш.