Брашън отново им изкрещя да опъват; при следващата вълна Парагон преодоля ствола.
— Дръжте въжето опънато! — извика Брашън. Парагон почувства как мъжът се катери на борда му.
Корабът продължи да се движи, да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в разливащата се насреща му вода. След всичките онези години, прекарани сред лъчите на слънцето, тя му се струваше студена, смразяващо студена. Парагон потръпна.
— Спокойно. Всичко ще бъде наред. Те ще те изправят веднага щом водата стане достатъчно дълбока — успокои го Янтар.
От трюма му долетя викът на Алтея:
— Пропускаме вода, но не е по-сериозно от очакваното. Ти там, не се оглеждай, а хващай помпата! Недей да чакаш водата!
Парагон усети кънтежа на чукове — някой натъпкваше кълчища в една пролука между дъските му. Гласът на Алтея изразяваше недоволство от недостатъчната бързина, с която това биваше изпълнявано. А водата продължаваше да обгръща корпуса. Всяка следваща вълна го караше да се разклаща. Формата и инстинктът му се опитваха да го изправят, но проклетата противотежест не позволяваше.
— Махнете камъка! Оставете ме да се изправя! — гневно изрева Парагон.
— Още малко остана. Оставил съм шамандура; веднага щом я подминем, ще съм сигурен, че е достатъчно дълбоко. Потърпи още мъничко.
— Оставете ме да се изправя! — кресна фигурата, като този път не съумя да скрие зараждането на страха си.
— Съвсем малко остава. Имай ми доверие.
През годините престой на сушата Парагон бе привикнал към слепотата си. Но сега се оказваше, че това примирение го е накарало да забрави усещането на безпомощна непредсказуемост, което донасяше със себе си плаването без зрение. Във всеки един момент той можеше да се сблъска с някакъв отломък или да се наниже на скала — като осъзнаването на сблъсъка съвпадаше с мига на неговата проява.
И защо не му позволяваха да се изправи?
— Махайте тежестта! — неочаквано извика Брашън.
Най-сетне свободен, Парагон започна да се издига бавно. Тласъкът на следващата вълна придаде рязкост на стремежа му. Внезапното движение накара Янтар да възкликне сепнато, но въпреки това тя успя да се задържи.
Дъното и бордовете му бяха обгърнати от студена вода — за първи път от тридесет години. За първи път Парагон заемаше обичайната си позиция, и то сред вода.
Той разпери ръце и изрева победоносно. В смеха на Янтар отекваше същата нотка на триумф. Дори викът на Алтея не можа да развали момента.
— По-живо с помпите! Брашън, спусни платнището!
Парагон чуваше тропот на крака и припрени викове, но не им обръщаше внимание. Той чувстваше, че няма да потъне.
Корабът отново разпери ръце, съсредоточен върху обгръщащите го усещания. Неговата конструкция не се намираше в оптимално състояние, но той щеше да промени това.
Непосредствено след първия му опит корпусът се наклони към десния борд. Янтар отново възкликна сепнато, а Брашън изрази недоволството си шумно. Парагон притисна слепоочията си в нов опит за съсредоточаване. Изпълващото го усещане му беше познато: вътрешността му не притежаваше нужната хармония. Той започна да размества дъските си отново, без да обръща внимание на стърженето и пукота, които това старание пораждаше. Корпусът бавно започна да се изправя.
Във вътрешността му кипеше трескава работа, която Парагон усещаше смътно. В трюма му имаше помпи, опитващи се да надделеят над вливащата се в него вода. Към единия му борд неочаквано се притисна платнище. Алтея крещеше на работниците да уплътнявали по-бързо. Парагон усещаше как дъските му започват да се подуват.
Неочаквано той се сблъска с нещо. Брашън се разкрещя към някакъв неназован некадърник, който по негови думи се бавел с привързването.
Парагон протегна ръце по посока на препятствието.
— Това е шлепът, Парагон. Сега те привързват към него. Тук си в безопасност — успокои го гласът на Янтар.
Той не беше сигурен в това: водата все още го изпълваше.
— Колко дълбоко е тук? — нервно попита корабът.
Веселият глас на Брашън прозвуча някъде близо до Янтар:
— Достатъчно дълбоко, за да плаваш, и достатъчно плитко, за да не те изгубим под водата, ако затънеш. Естествено, ние няма да допуснем да потънеш. По-късно може да се наложи да те върнем на брега, за да поработим върху левия ти борд. Но за момента не се тревожи — всичко е под контрол.