А на нейно място щеше да се нанесе Брашън.
Алтея неохотно бе признала пред самата себе си, че е най-разумно той да поеме командването на кораба. Но нейното съгласие не произтичаше от доводите на моряка, а притежаваше лични основания. Когато те си върнеха Вивачия, Алтея трябваше да разполага със свободата да се пренесе на борда ѝ и да поеме нейното командване. Ако за целта ѝ се наложеше да изостави капитанския пост на Парагон, това щеше значително да разстрои и без това проблемния кораб. Човекът, който се нагърбеше с отговорността на негов капитан, трябваше да остане с него до края на пътуването. Това означаваше, че Брашън е най-подходящият избор.
И все пак тя почувства жегването на съжаление, докато затваряше вратата след себе си. Парагон притежаваше старомоден дизайн; капитанската каюта бе най-доброто помещение на борда. А и Янтар бе възстановила по възхитителен начин мебелите и повечето декоративни елементи. Върху отвора, който тя необмислено бе прорязала сред пода, лежеше килимче. Сред цветните стъкла на илюминаторите личаха пукнатини, някои парченца липсваха, но това не представляваше сериозен проблем. Средствата за възстановяване бяха съсредоточени върху най-неотложните поправки.
Алтея се отправи към каютата на помощник-капитана — нейната каюта. Това помещение бе много по-дребно от покоите, заделени за корабния ръководител, но пак се намираше с класи над моряшките помещения. Вътре имаше прикрепена към стената койка, сгъваемо бюро и два шкафа. За втория помощник също бе предвидена отделна каюта, макар и не по-голяма от един гардероб. На моряците самостоятелни каюти не се полагаха — те трябваше да се ограничат с хамаците си в кубрика. Това също бе типично за по-старите живи кораби — удобствата на екипажа не бяха вземани под внимание; акцентът падаше върху пространството за товар.
На палубата тя завари крачещия неспокойно Брашън. Морякът имаше напрегнат, но и удовлетворен вид.
— Държим се добре — поде той, веднага щом я видя. — Корпусът все още пропуска, но много по-малко: вече са нужни само двама изпомпващи. Мисля, че утре сутринта всички течове ще са отстранени. Корабът е леко наклонен, но малко баласт ще изправи нещата.
Явно Брашън наистина беше в добро настроение, щом прибягваше до подобни шеги.
— Нямаше никакви пропуквания. Почти ми е трудно да повярвам. Знаех, че живите кораби имат здрава изработка, но все пак… Всеки друг съд, оставен толкова дълго на сушата, по това време щеше да става единствено за гнили подпалки — довърши морякът.
Неговият възторг беше заразен. Тя се присъедини към обхождането му, за да наблюдава как Брашън разклаща някое перило, за да провери устойчивостта му, или поспира край някой от люковете, за да провери лекотата, с която подвижната преграда се отмества. Разбира се, все още им оставаше много работа за вършене, но по-голямата част от нея щеше да се ограничи единствено до възстановяване, а не до подменяне.
— Ще го оставим привързан към шлепа още известно време, за да се убедим, че корпусът ще се надуе. Тогава ще го откараме до западната стена, за да приключим с ремонта.
— При другите живи кораби? — притеснено запита Алтея.
Брашън се извърна по начин, който се доближаваше до предизвикателен.
— А къде другаде? Той също е жив кораб.
Тя реши да бъде пряма.
— Опасявам се от нещата, които те може да му кажат. Някоя необмислена дума е достатъчна да го докара до ярост.
— Колкото по-рано се захванем с този проблем, толкова по-добре. — Той пристъпи по-близо до нея. В първия миг Алтея реши, че ще я хване за ръката. Но Брашън само ѝ направи знак да го последва и продължи в същата посока, към носа. — Според мен трябва да му върнем нормалния живот. Да се отнасяме с него така, както бихме се отнасяли с всеки друг жив кораб. Проявите на плахост само биха го направили по-тираничен.
— Наистина ли мислиш, че ще се окаже толкова просто? Че ако започнем да се отнасяме с него нормално, той ще започне да се държи нормално?
Брашън се ухили насреща ѝ:
— Не. Разбира се, че не. Но това е нещото, с което ще започнем.
Тя осъзна, че отвръща на усмивката му: реакция, породена от нещо, което се простираше по-дълбоко от интелекта ѝ. Беше ѝ трудно да осмисли усещането си. Във всеки случай тя знаеше, че ѝ е приятно да вижда пред себе си предишния Брашън. Беше изчезнал циничният и злобен нехранимайко, когото Кайл Хейвън и Торг бяха създали. Насреща ѝ стоеше мъжът, служил като дясна ръка на нейния баща.
Алтея го последва към предната палуба. Там Брашън се облегна на парапета и се приведе към фигурата.