— Не бъди толкова сигурна, Вестрит — тихо каза той. Беше му приятно да усети как двамата сепнато се обръщат към него и се привеждат, за да видят лицето му. Парагон все още задържаше ръцете си скръстени, но бе свел брадичка самодоволно. — Ти си мислиш, че двете с Вивачия сте голяма работа, само че ние с Трел тепърва ще показваме на какво сме способни. Ти още нищо не си видяла.
Глава двадесет и шеста
Компромиси
— Мисля, че стана чудесна — с нескрито удовлетворение заяви Кефрия.
— Прекрасна е — присъедини се Рейч. — Завърти се още веднъж, малко по-бързо, за да може краят леко да се повдигне. Искам да се уверя, че подгъвът е напълно равномерен, преди да го зашием.
Малта предпазливо повдигна ръце, за да не размести карфиците, и се завъртя около себе си. На пода около нея лежаха материалите, послужили за направата на тази рокля — стари тоалети, всеки пожертвал определена част от себе си в името на предстоящия бал. Някои бяха дарили дантелите си, пищните ръкави на новата дреха бяха дошли от полите на друга рокля.
— Също като водна лилия под дъха на вятъра. Просто няма как да станеш по-прекрасна — заяви бившата робиня.
— Освен ако не се усмихне — обади се Силдин. Той седеше на пода в ъгъла на стаята, разпръснал сметачните си плочки. Вместо да решава задачи, брат ѝ строеше кули с тях. Само че Малта бе прекалено потисната, за да изтъкне това пред майка си.
— Силдин е прав, Малта. Никой тоалет не може да разкраси лицето ти, освен ако ти не го сториш. Защо се мръщиш? Още ли ти се иска да бяхме наели шивачка?
Що за въпрос задаваше майка ѝ?! Естествено, че това ѝ се искаше. Години наред двете с Дело бяха обсъждали летния бал, на който щяха да бъдат представени пред обществото. Двете бяха рисували роклите си, бяха обсъждали най-подходящите кройки, кроячки и обувки. И с право, защото нямаше да има друг момент, в който погледите на града да се насочат към тях с подобно изчерпателно внимание.
И тази година всички щяха да видят Малта Вестрит с тоалет, съшит от стари дрехи, и с преправени обувки… Само как ѝ се искаше да се случи някакво чудо.
Девойката отдавна бе престанала да изразява мъките си. Тя не искаше да вижда майка си ридаеща, нито да чува как баба ѝ дълбокомислено я наставлява да се чувства горда от жертвите, които прави. Това беше всичко, което те можеха да сторят за нея в настоящите обстоятелства. Каква полза имаше да обсъжда разочарованието си?
— Трудно ми е да се усмихвам в подобно време, мамо. — Тя си пое дъх. — Винаги си бях представяла как влизам в залата редом с татко.
— Аз също — тихо отвърна Кефрия Вестрит. — Страшно ми е мъчно, че това ти е отнето, Малта. Още си спомням първия си летен бал, на който бях облечена като жена. Бях толкова нервна, че очаквах да припадна, когато чух името си. Тогава татко ме хвана под ръка и ме поведе… Той много се гордееше с мен.
Гласът ѝ се задави, тя премигна.
— Където и да се намира баща ти сега, сигурна съм, че той също си мисли за теб.
— Понякога ми се струва непристойно да мисля за приеми, рокли и ветрила, докато той е затворник някъде сред Пиратските острови. — Малта замълча за момент. — Може би трябва да отложим представянето ми за следващата година. Може би по това време той ще си е у дома.
— Вече е малко късно да мислим за това — обади се баба ѝ от креслото си. Тя се бе настанила съвсем близо до прозореца и под ярката светлина се опитваше да изработи ветрило. — Някога ми се струваше съвсем лесно — недоволно промърмори тя на себе си. — Пръстите ми вече не са толкова ловки…
— Боя се, че баба ти е права. — Кефрия започна да щипе дантелените си маншети. — Целият град очаква да те представим тази година. Освен това отлагането би утежнило ситуацията ни със семейство Купрус.
— Вече не съм сигурна, че харесвам Рейн. Ако той проявяваше истински интерес към мен, а не просто увлечение, щеше да ме е посетил повторно. — Тя извърна глава към майка си точно в момента, когато Рейч се опитваше пробно да постави диадемата ѝ. — Никакви вести ли не си получавала от майка му?
Рейч я хвана за брадичката и я принуди да стои неподвижна.
— Прекалено е претрупано, лицето ѝ се губи. Ще трябва да внесем промени — навъси се Кефрия. Слугинята се зае да снема накита, а тя продължи, вече към дъщеря си. — Какви други вести очакваш? Тя ни писа, че изразява дълбоко съчувствие и заедно с всичките си близки се надява на бързото завръщане на баща ти. А Рейн с нетърпение очаквал летния бал. — Жената въздъхна. — Освен това тя изключително деликатно загатна, че две седмици след бала е подходящ момент да обсъдим изплащането на задълженията си.