— Което в превод означава, че тя иска да види как ще продължат отношенията на Малта и Рейн след бала — кисело вметна баба ѝ, загледана в зараждащото се в ръцете ѝ ветрило. — Те също трябва да мислят за репутацията на рода си, Малта. Прекалено честите посещения на Рейн биха изглеждали непристойно, още повече в случай като твоя, когато става дума за девойка, която не е била представена официално. Накрая, пътуването от Дъждовните земи до Бингтаун е дълго: това не е маршрут, който човек поема произволно.
Малта въздъхна тихо. Самата тя често се бе утешавала с тези обяснения. Но въпреки това ѝ се струваше, че Рейн просто е преценил, че не си струва да си губи времето с нея. След онзи смразяващ следобед женската ѝ се присънваше често, във видения, обхващащи целия спектър между плашещото и смущаващото. Понякога създанието ѝ говореше за Рейн. Казваше ѝ, че е глупаво от нейна страна да се осланя на неговата помощ, защото тя нямало да дойде. Единствената ѝ надежда се съдържала в освобождаването на съществото.
Отново и отново Малта се бе опитвала да обясни, че подобно нещо е непосилно за нея. Драцената винаги ѝ отвръщаше по един и същи начин:
С подобни думи, подиграваше се тя, ти в действителност ми казваш, че за теб е непосилно да спасиш баща си. Наистина ли смяташ така?
На този въпрос Малта никога не успяваше да намери отговор.
Не, това не означаваше, че тя се е предала. В последно време тя бе научила много за мъжете. На основа на преживяванията си тя бе стигнала до заключението, че в момента, когато тя най-много се нуждаеше от силата и подкрепата им, те я изоставяха. И Керуин, и Рейн бяха изчезнали в момента, в който тя беше поискала от тях нещо по-значимо от дрънкулки и сладкиши. Тези размисли бяха довели със себе си друга, по-неприятна мисъл: баща ѝ също не правеше изключение. Той също бе отплавал от живота ѝ в момент, когато тя щеше да се нуждае най-много от подкрепата му. Малта знаеше, че това не е станало по негова вина, но то не променяше наученото от нея. На мъжете не можеше да се разчита, дори на влиятелните мъже, дори на онези, които истински те обичаха. За да спаси баща си, тя трябваше да събере влияние и да го използва.
А впоследствие щеше да задържи натрупаната сила за себе си.
Споходи я една друга мисъл:
— Мамо, след като татко няма да може да ме въведе в залата, кой ще ме придружава?
Кефрия се смути.
— Давад Рестарт предложи, разбира се. Той каза, че за него щяло да бъде чест. Изглежда той смята, че му дължим нещо за сътрудничеството, което той оказа в преговорите за Парагон…
Гласът ѝ затихна в оправдание.
— Нищо не му дължим. За труда си той получи достатъчно — решително заяви Роника. Тя повдигна очи от работата си и погледна Малта. — Ти нямаш никакви задължения към него, Малта.
— В такъв случай… Щом татко няма да го има, бих предпочела да вляза сама.
— Не съм сигурна, че подобно нещо би подобавало… — поде Кефрия.
— Но пък е подходящо. Позволи ѝ.
Малта смаяно погледна към баба си. Роника Вестрит отвърна на погледа ѝ почти дръзновено.
— Целият град ни остави да се оправяме сами. Нека да видят, че всеки от нас действително е способен на това. — Между нейния взор и очите на внучката ѝ премина нещо, което се доближаваше до разбиране. — Нека и Дъждовните земи разберат това — тихо добави Роника.
Алтея крачеше край западната страна на пристанището. Почти на всяка трета крачка полата ѝ се заплиташе в краката. Жената забавяше хода си, но само след няколко мига отново се препъваше. На плажа тя бе привикнала да носи панталони, ала сега Парагон бе привързан край останалите живи кораби и от Алтея се очакваше да се явява в по съответстващ с нормите вид.
Вариантът, на който тя се бе спряла, представляваше компромис, който на всичкото отгоре не удовлетворяваше нито една от страните. Кефрия бе останала възмутена до крайност от грубата работническа пола, докато Алтея намираше въпросната дреха за прекалено ограничаваща. Тя нямаше търпение да отплават: беше се зарекла, че в открито море ще се облича колкото се може по-удобно!
— Алтея! — поздрави боботещият глас на Кендри. Тя се спря и усмихнато се обърна към фигурата му.
— Добро утро — помаха тя. В момента малка част от корпуса му бе потънала, но по здрач той щеше да е нагазил дълбоко заради товара, който щеше да отнесе по Дъждовната река. Дори и в този момент на борда му биваха пренасяни колички с дини.
Край Реката имаше съвсем малко участъци с подходяща за обработване земя; повечето от хранителните продукти пристигаха от Бингтаун. Кендри беше от корабите, които търгуваха почти изцяло с храна.