— Дори и така пак ще сме натъпкани като клечки за зъби — оплака се Алтея.
— Янтар е също толкова недоволна. Тя твърди, че на всяка цена се нуждае от ежедневен период на усамотение. Аз ѝ казах, че е свободна да посещава каютата ми, когато мен ме няма. Същото се отнася и за теб.
— Това ще породи приказки сред екипажа.
Брашън се бе подсмихнал кисело.
— Да се надяваме, че това е най-интересното, което те ще обсъждат.
С леко тръсване на глава тя прогони спомена. В настоящия момент тя споделяше настроението, в което Трел бе отправил последните си думи, и се молеше за протичането на един обикновен ден. Обикновен, а не ден, който Парагон прекарва в безкрайно ридаене или в неспирно рецитиране на едно и също неприлично стихче. В случаите, когато корабът я поздравеше по нормален начин, Алтея се чувстваше като благословена от самия Са. Вчера например тя го завари да стиска мъртва писия, която някой минаващ шегобиец беше му връчил. По някаква причина мъртвата риба го беше разстроила, ала въпреки това Парагон отказваше да им я даде или да я хвърли сам. Едва намесата на Янтар го беше убедила да се раздели с рибата. Понякога тя единствена се оказваше в състояние да се оправя с него.
Преди няколко дни те бяха попълнили екипажа си — процес, впоследствие повторен още няколко пъти. Винаги се случваше същото: Брашън намираше моряци, убеждаваше ги да постъпят, а още на следващия ден те изчезваха. Това се дължеше не само на чудатостите, които Парагон изричаше и вършеше. Неговата лудост изпълваше въздуха около кораба. Онези, които бяха достатъчно чувствителни да я усетят сами, биваха спохождани от кошмари или внезапни пристъпи на паника посред бял ден.
От своя страна Брашън и Алтея не принуждаваха никого да остава. Те знаеха, че е далеч по-добре да изгубят несериозните кандидати в самото начало, отколкото да се окажат с неподходящ екипаж сред открито море. Въпреки това ситуацията около Парагон вече пораждаше първите шеги. Неговият екипаж-сбирщина сам по себе си бе необичаен за Бингтаун, а отказващите се моряци допълнително прибавяха към тази атмосфера.
Днес, слава на богинята, Парагон изглеждаше спокоен. Поне по време на приближаването си Алтея не долови викове. Освен това сновящите из пристанището докери и моряци не спираха, за да се заглеждат в него.
— Привет, Парагон — поздрави тя, прекосявайки дъсчения мост.
— Привет — добродушно отвърна фигурата. Край нея седеше Янтар, приседнала на парапета. Косата ѝ бе разпусната и потрепваше по вятъра. В последно време майсторката на накити бе започнала да се облича по странен начин: с широки панталони, напомнящи шалвари, блуза и жилетка. Тя беше чужденка и можеше да си позволи подобни чудатости: нещо, за което Алтея в този момент ѝ завиждаше. — Чува ли се нещо за Златен звън? — додаде Парагон.
— Нищо не съм чула. Защо питаш?
— Говори се, че той закъснява. Корабите, които би трябвало да се засекат с курса му, не са го срещали.
Сърцето на Алтея се сви.
— Има много неща, които са в състояние да забавят един кораб, дори и ако той е жив — отвърна тя с глас, който се стараеше да запази небрежно звучене.
— Ама разбира се — не мирясваше Парагон. — Пирати. Змии. Бури.
— Неблагоприятен вятър — възрази Алтея. — Неочаквани затруднения при товаренето.
Корабът само изсумтя. Янтар погледна приятелката си и сви рамене.
Е, поне днес с него можеше да се разговаря спокойно. С тази мисъл Алтея преодоля остатъка от дъсчения мост и стъпи на борда.
В средата на палубата стоеше Лавой, опрял ръце на хълбоците си. Той бавно местеше тежкия си поглед. Това беше най-неприятният етап от пристигането ѝ на борда.
— Вторият помощник очаква нареждания — заяви тя.
Лавой извърна рибешките си очи към нея; миг по-късно устата му се изкриви в презрение.
— Забелязах — рече той. — Днес ще товарим припаси. Ти и още шестима моряци ще ги подредите в трюма. Ти знаеш как.
Последните три думи частично представляваха въпрос.
— Да — лаконично отвърна Алтея. Тя нямаше намерение да изброява квалификацията си пред него. На колана ѝ висеше билета с щампата на Офелия, а този знак бе достатъчен за всеки от това пристанище.
Жената плъзна поглед по палубата, за да избере помощниците си.
— Хаф. Ти. Джек, Кипрос, ти и Керт.
Тя още не бе научила имената на целия екипаж, а това начинание се утежняваше допълнително от начина, по който непрекъснато пристигаха нови моряци.