Лавой периодично се отбиваше в трюма, за да провери напредъка на подреждането. При всяко свое посещение той намираше някакъв дребен недостатък, който да изтъкне. В отговор Алтея стискаше зъби и се подчиняваше. Трябваше да се подчинява, защото той беше помощник-капитан и авторитетът му пред екипажа трябваше да бъде поддържан.
При четвъртото му изникване на Алтея ѝ идеше да изкрещи. Но той само се огледа и дори кимна.
— Продължавайте.
Това, заедно с кимването, изчерпваше израза на неговото одобрение. Въпреки това Алтея почувства удовлетворение. Той бе сметнал за нужно да изпробва способностите ѝ. И занапред, както и сега, той нямаше да открие у нея склонност към неподчинение или разтакаване. Нямаше, защото тя беше обещала това на Брашън и възнамеряваше да удържи на думата си.
Въпреки това денят се оказа уморителен. В края на смяната ѝ, когато Алтея най-сетне изникна на палубата, горещината на следобеда ѝ се стори прохладна. Дори жегата бе за предпочитане пред задуха на трюма.
Тя отдели лепнещата си риза, тръсна глава и тръгна да търси Янтар.
Откри я да разговаря с Брашън. Приятелката ѝ държеше краищата на въже и неумело се опитваше да стегне брамшкотов възел. Капитанът го взе от ръцете ѝ, поклати глава, развърза го и отново ѝ подаде краищата.
— Опитай отново. Продължавай да се упражняваш, докато не се научиш да го стягаш със затворени очи. Ако някога се наложи да разчитаме на целия екипаж, то ще бъде по време на силна буря.
— Колко успокояващо — промърмори Янтар, но въпреки това се подчини. Личеше, че тя привиква към новоустановилите се роли със смайваща бързина. В поведението си с всички тях Брашън незабелязано подчертаваше новия си статус на капитан.
Подобни промени не бяха нещо непознато за Алтея. Тя ги бе съзирала и преди, на борда на Вивачия, когато някой от моряците се издигнеше в корабната йерархия и трябваше да промени отношенията с неотдавнашните си другари. Понякога този процес не минаваше без насилие, макар че на борда на Вивачия до подобни прояви никога не се беше стигало.
Самата тя с готовност проявяваше към Брашън сдържаността и уважението, които му се полагаха в ролята на капитан. Тази дистанция улесняваше нещата и за двама им.
Затова тя вложи почтителна нотка в гласа си:
— Капитане, бих искала да докладвам за потенциален проблем сред екипажа.
Той веднага се обърна към нея.
— За какво става въпрос?
Тя си пое дъх и изстреля:
— Джек е прекалено дружелюбна с колегите си. По-късно това може да създаде известни проблеми. В пристанището ситуацията е една, но в открито море…
Трел кимна.
— Зная. Аз също размишлявах над това. Повечето от тези мъже никога не са плавали заедно с жена, може би като изключим някоя капитанска съпруга. Възнамерявам преди отплаване да събера целия екипаж и недвусмислено да изтъкна, че това няма да бъде допускано на борда на този кораб.
Повдигнала вежди, Янтар следеше разговора им. Но не тя беше тази, която се намеси в него.
— Какво няма да бъде допускано? — любопитно се осведоми Парагон.
Алтея съумя да не се усмихне. Брашън се отнесе към питането сериозно, обяснявайки:
— Няма да търпя отношения между моряците, които застрашават ефективното поддържане на кораба.
По време на тези реплики Джек се беше приближила. Тя повдигна вежда, но запази мълчание, докато Брашън не се обърна към нея.
— Проблем ли има, Джек? — попита капитанът.
Чула темата на разговора им, тя не се престори.