— Не, капитане. И не очаквам да има проблем. И преди съм плавала със смесен екипаж. С ваше разрешение ще отбележа, че умея да се грижа за себе си.
Вероятно Алтея беше единствената, забелязала потиснатата Брашънова усмивка.
— Не се съмнявам в това, Джек. По-скоро се притеснявам за мъжете, които не умеят да проявяват сдържаност.
— Убедена съм, че те ще се научат, сър — със сериозно изражение отвърна Джек.
А Парагон изненада всички им с вмятането:
— Да се надяваме, че урокът няма да се окаже болезнен за никого.
— Той се занимава с това вече трети ден. Казвам само, че ако е нещо ценно, той би трябвало вече да го е разбрал. А ако не е, има много други места, върху които би трябвало да се съсредоточи. Места, които, по мое мнение, са далеч по-обещаващи от онази килийка. — Бендир остави лулата си. — Това е всичко — натърти той и хвърли изнервен поглед към по-малкия си брат, седнал насреща му.
Рейн имаше бледен, напрегнат вид. Ризата му беше омачкана.
— Ти говореше по същия начин и когато настоявах, че се нуждая от повече време, за да разгадая огнените кристали — възрази Рейн. — Ако се беше вслушал тогава, много по-малко от тях щяха да пострадат при разкопаването им. Някои неща не стават за един ден, Бендир.
— Съдейки по съзряването ти, това определено е така — изръмжа Бендир и се загледа в чашката на лулата си. Тя бе угаснала, затова той я избута настрани.
Той рязко контрастираше с брат си не само заради по-възрастните черти, а и заради спретнатата риза, украсена с бродерия, и грижливо сресаната коса.
— В случая не си прав, Бендир — укори го Яни Купрус. — Рейн ни обясни, че изпитва затруднения в работата си. Ние трябва да проявяваме разбиране, а не да го корим. Аз си спомням, че самият ти също не беше особено съсредоточен, когато ухажваше Рорела. — И тя се усмихна топло към малкия си син.
— Той щеше да бъде много по-съсредоточен, ако беше избрал разумна жена като Рорела, а не глезено бингтаунско момиче, което само̀ не знае какво иска — отвърна Бендир. — Погледни го. Пребледнял е като гъба. Цяло чудо е, че изобщо вижда къде ходи. Откакто той започна да ухажва тази Малта, тя само го измъчва. Щом тя толкова се затруднява да вземе решение, нека да…
Рейн скочи на крака.
— Млъкни! — просъска той към брат си. — Ти нямаш никаква представа за нещата, които преживява тя, така че просто млъкни.
Той грабна свитъците от масата, без да го е грижа за крехкостта им, и се отправи към вратата. Яни неодобрително изгледа големия си син и забърза да догони Рейн.
— Моля те, Рейн, върни се и поговори с нас. Много добре разбирам, че в момента си напрегнат. И оценявам съчувствието, което ти проявяваш към Малта заради изчезналия ѝ баща.
— Да не говорим и за нашия изчезнал кораб — промърмори Бендир, привидно под нос, но достатъчно силно, та брат му да чуе. Рейн не закъсня да се отзове на провокацията: той рязко се обърна.
— Това е същинският проблем, нали? Ти се интересуваш единствено от сделки и печалби. Изобщо не те е грижа за чувствата ми към Малта. Дори ти досвидя да ми предоставиш свободно време и транспорт, за да я посетя миналия месец, когато вестите за случилото се пристигнаха при нея. При теб всичко опира до парите, Бендир. Пари, пари, пари. Аз намерих тези свитъци, нужно ми е време, за да ги разгадая. Това далеч не е толкова лесно, колкото ти изглежда на теб. От Древните са останали много малко писмени следи. Това затруднява превеждането на редките подобни находки. Аз искам да разкрия целия смисъл на тези документи. Надявам се, че в тях ще се съдържа някакво обяснение за липсата на архиви. Няма съмнение, че те са били грамотен народ — би трябвало да съществува обилие от книги и свитъци, но къде са те? Ти обаче не се интересуваш нито от тайната на този град, нито от нейното разрешаване. За теб тези документи са достойни само за един въпрос: дали написаното в тях може да ни донесе печалба. Ако не, да ги захвърлим, за да изровим още дрънкулки.
И той небрежно захвърли свитъците върху масата, с което накара майка си да потръпне. Край подобно отношение документите нямаше да оцелеят още дълго.
— Успокойте се — остро изрече тя. — Седнете. Все още не сме приключили с разговора си.
Двамата неохотно се подчиниха. Самата Яни умишлено се настани на централното място.
В последно време Бендир бе започнал да се държи прекалено високопарно с брат си и беше време тя да сложи край на това. В същото време тя искаше да отърси Рейн от натрапчивата му меланхолия, която ѝ беше втръснала.
Без да губи повече време, матроната премина в атака. За начало тя повдигна пръст към Бендир.