— Аз се съмнявам в това. По всичко изглежда, че той е искал да задържи живия кораб за себе си. Сега се носят слухове, че Златен звън също е изчезнал. Осъзнаваш ли колко уязвими се оказваме ние, майко? Пиратите вече са способни да плават по Реката. За подобно обстоятелство ние никога не сме обмисляли мерки. Мисля, че Вестритови са поели по най-разумния път. Живият кораб трябва да бъде върнат на всяка цена. За да сторят това, те рискуват близките си и богатствата на семейството си. Те правят това не само заради себе си, а и за да защитят нас. А ние какво правим? Просто гледаме.
— Ти какво очакваш да сторим? — уморено се обади Бендир.
Рейн веднага се отзова:
— Да им опростим оставащите задължения по изплащането на кораба. Да допринесем за финансирането на експедицията. Да престанем да бездействаме срещу сатрапа, допуснал пиратството и робството да процъфтяват и да доведат до тази ситуация.
— Ти не само заплашваш да опропастиш и нас, а и да ни удавиш в тресавището на политиката — кипна брат му. — Нашите Търговци вече обсъдиха това. Докато Бингтаун не ни подкрепи открито, няма да предприемаме нищо против сатрапа. На мен също ми е втръснало той да ни тъпче, но…
— Но си склонен да търпиш, докато някой друг не поеме първия риск! — довърши Рейн. — Точно както Бингтаун се ограничава да гледа как Вестритови поемат първия риск в борбата срещу пиратите, а семейство Тенира първи се опълчиха на новите налози.
Яни не бе очаквала подобна насока на разговора, но се възползва от шанса си.
— В този случай съм съгласна с Рейн. Самата ситуация с нищо не се е променила от изказването ми пред съвета на техните Търговци, но настроението в Бингтаун вече не е същото. Съдейки по нещата, които научих за бунтовете срещу данъчните служители, мисля, че ако нашето семейство прояви инициатива, то други ще го последват. Освен това смятам, че трябва да се борим за пълна независимост.
Пълно мълчание последва тези ѝ думи.
— После аз съм бил онзи, който е склонен да рискува цялото богатство на рода ни — промълви Рейн.
— С бездействието си ние рискуваме повече — заяви Яни Купрус. — Време е да се съюзим със съмишленици, без значение от Дъждовните земи или от Бингтаун.
— Хора като Граг Тенира? — рече малкият ѝ син.
— Не мисля, че бягството му тук е просто съвпадение. Семейство Гроув, които го приютиха, винаги са поддържали близки отношения с рода Тенира.
— И винаги са проявявали силна склонност да подкрепят обявяващите се против сатрапа — замислено додаде Рейн. Бендир го погледна изненадано.
— Откога малкият ми братец е започнал да се интересува толкова от политика? На онова събрание в Бингтаун почти трябваше да те завлечем.
— Сторихте добре, че ме завлякохте. Това ми отвори очите за много неща — отвърна Рейн. Към майка си той каза: — Трябва да поканим Граг Тенира на вечеря. Заедно със семейство Гроув, разбира се.
— Би било разумно. — Яни изрече това, извърната към по-големия си син. Утвърдителното му кимване я накара да си отдъхне. Тя нямаше да живее вечно — колкото по-бързо синовете ѝ се научеха да работят задружно, толкова по-добре.
Жената се постара да промени темата.
— Е, Рейн, успя ли да разгадаеш нещо от документите? — Тя кимна към пергаментите, които лежаха изоставени връз масата.
— Известна част. — Младият мъж се навъси и ги придърпа към себе си. — В тях има много непознати думи. Онова, което разгадах, е и вълнуващо, и объркващо. В тях се споменава за друг град, разположен нагоре по течението. — Рейн почеса петно върху бузата си. — Ако съм разтълкувал правилно, този друг град се намира много далеч, почти до място, наричано Планинското кралство. Ако такъв град действително е съществувал и ние успеем да го намерим… Това би била най-голямата находка от основаването на нашето поселище насам.
— Празни надежди — пренебрежително каза Бендир. — И по-рано сме пращали експедиции нагоре по реката. Те не са откривали нищо. Дори и да има такъв град, той ще е заровен.
— Не е сигурно — възрази му Рейн. — Пише, че се намира далеч по реката. Възможно е изобщо да не е затрупан. — Той се замисли. — Напълно е възможно там да има оцелели от Древните. Представете си на какво биха могли да ни научат…
Рейн притихна замечтано, без да осъзнава разтревожения поглед, който майка му и брат му си размениха.
— Мисля, че тези документи си заслужават труда. Освен това възнамерявам да се допитам до драцената.
— Не. — Бендировата забрана не допускаше спор. — Рейн, мислех, че вече сме изяснили това. Ти няма да влизаш повече в онази зала. Дънерът има прекалено голямо влияние върху теб.