Малкият ѝ син облиза пресъхнали устни. Сега, когато трябваше да изрече конкретни искания, той бе придобил несигурен вид.
Най-сетне Рейн прочисти гърло и започна:
— Първо. Да опростите дълга на Вестритови. И без това става дума само за формалност: вече е решено, че корабът ще бъде моят сватбен подарък за Малта. Дайте им го сега, когато той им е най-нужен. Не ги карайте да очакват, че ние ще продължаваме да изцеждаме пари от тях в подобен момент. Не карайте Малта да се опасява, че… — тук гласът му отново трепна — че тя е длъжна да се омъжи за мен заради пари. Не я искам по такъв начин. Не искам тя да се бои, че ние ще поискаме да ни се заплати в кръв.
— Дори и тогава тя би те обикнала, Рейн, не се съмнявай в това. Много невести, дошли в земята ни с нежелание, впоследствие…
— Аз не искам да я спечеля по такъв начин — упорито натърти синът ѝ.
— Няма да използваме тази част от споразумението — увери го Яни Купрус.
— Браво, разбрахме се, просто ще изхвърлим договора. Сега ни кажи за свитъците — намеси се Бендир с отривист глас.
— Още не съм приключил.
— Още ли има? Какво друго ще искаш? Да вземем да те направим сатрап на Дъждовните земи? — саркастично се осведоми брат му.
— Не. Единствената власт, към която се стремя, е правото да се разпореждам със собствения си живот. За периода преди сватбата ни с Малта искам да мога да я посещавам когато си пожелая. Искам да получавам определена месечна сума, за чието влагане да не дължа обяснения никому. Накъсо казано, искам да се отнасяш с мен като с мъж. Ти получи правото на собствена кесия много по-рано от настоящата ми възраст.
— Защото аз имах и съпруга! Когато сключиш брак, ще получаваш собствен дял. В момента такъв не ти е нужен. Аз никога не съм бил стиснат с теб. Майка винаги ти угаждаше най-много. Колкото повече ти даваме, ти толкова повече не се насищаш!
— И с това твое условие съм съгласна — неумолимо изрече Яни.
Бендир я погледна изумено. Смайването му бързо преля в гняв.
— Защо ли изобщо стоя тук? — попита той, буквално вдигнал ръце. — Явно моето присъствие е само за украса.
— Твоето присъствие свидетелства на братовото ти обещание към мен. Ето какво ще искаме от теб в замяна, Рейн: ти ще се откажеш от безумните си намерения и повече няма да влизаш в залата с дънера. Ще изпълняваш дълга си към семейството по начина, по който ние изискаме от теб. Няма да влизаш в града, без преди това да си се допитал до мен и брат си, и ще проучваш само неща, които ние ти заръчаме. Ако се придържаш към всички тези условия, ние ще анулираме договора за живия кораб Вивачия, ще ти предоставим месечен дял, какъвто се полага на мъж, и ще ти позволим да посещаваш любимата си по всяко време. Съгласен ли си?
Тя изреди условията със същия формален стил, с който би оформила договор. Насреща ѝ Рейн обмисляше всяка фраза по ред, както самата тя го беше учила. В същото време той местеше поглед между нея и брат си: личеше, че размисълът му е дълбок. Със същия колеблив жест малкият ѝ син притисна пръсти до веждата си.
Яни очакваше подобна предпазливост: условията на споразумението им бяха високи и за двете страни. Тя предлагаше много и изискваше много.
А Рейн продължаваше да обмисля — прекалено дълго. Явно той се готвеше да откаже.
— Съгласен съм.
Младежът изстреля тези думи бързо, в стремежа си по-бързо да се отърве от думите.
Яни Купрус безшумно си отдъхна. Успехът беше постигнат, капанът се бе затворил. Тя трябваше да си поеме дъх, преди да отговори: трябваше да успокои съвестта си. Това, което правеше тя, беше продиктувано от нуждата, следователно бе достойно. Рейн щеше да се придържа към думата си, както бе постъпвал винаги досега и както щеше да постъпва занапред. Това беше самата същина на един Търговец.
— Като Търговка в това семейство, аз приемам съгласието ти. Потвърждаваш ли свидетелстването си, Бендир?
— Да — мрачно се съгласи той, без да я поглежда в очите. Дали Бендир бе заподозрял стореното от нея и се отвращаваше от него, или бе възмутен от условията?
— Тогава да сложим край днес. Рейн, бъди така добър да отделиш още един ден на тези свитъци, след което да ни предадеш колкото се може по-пълен писмен превод. Не забравяй да извадиш всички нови символи и да отбележиш значението, което според теб те носят. Но започни от утре. Днес всички се нуждаем от почивка.
— Не и аз — отвърна Рейн, насочил насмешката си към себе си. — За мен няма сън. Ще започна още тази вечер. Вероятно до сутринта ще съм отбелязал по-голям напредък.
— Не се претоварвай — заръча тя. Рейн не отговори: той вече събираше документите, за да излезе.