Кенит отвърна със самодоволна усмивка.
— Привет отново, славна моя. Готова ли си за още товар? Днес следобед той ще пристигне на борда.
— Какъв е товарът този път? — попита тя, защото знаеше, че Кенит обожава да изброява съкровищата си.
— Да видим… — Капитанът умишлено забави отговора си, та да извлече още по-голямо удоволствие от него. — Има бъчонки с изключително скъпо бренди, бали с чай, кюлчета сребро, вълнени постелки с удивителни цветове. Прекрасна колекция книги, до една чудно подвързани. Поезия, хроники, илюстрирани материали по естествена история, а също и няколко пътеписа. Книгите възнамерявам да задържа за себе си, макар че ще позволя на Уинтроу и Ета да ги четат. Освен това има припаси, чували със зърно, бъчви масло и ром. И славно количество разнообразни монети. Рафо и Сполука са се справили добре. Много съм доволен с напредъка, отбелязан от Килнат.
Вивачия установи, че е обърнала особено внимание на споменаването на книгите.
— В такъв случай предполагам, че Уинтроу ще продължи да прекарва всеки свой свободен момент с Ета — мрачно отбеляза тя.
Кенит усмихнато се приведе към нея и докосна косата ѝ. Тежкият кичур се стече сред пръстите му.
— Точно така. Той ще продължи да занимава Ета, а тя ще занимава него. Така двамата с теб ще продължим да се радваме на моментите си заедно, в които да обсъждаме на спокойствие общите си амбиции и интереси.
Допирът му донесе тръпки по раменете ѝ. За момент тя почувства объркване, но то също бе приятно.
— Искаш да кажеш, че умишлено си ги събрал, за да можем ние да имаме повече време за себе си?
— А каква друга причина бих имал? — Капитанът обгърна друга от тежките ѝ къдрици в ръката си. През рамо тя се обърна към него: бледосините му очи бяха притворени.
Той беше изключително красив мъж, макар и тази красота по някаква причина да ѝ напомняше за жестокост.
— Ти нямаш нищо против, нали? Бедната Ета не беше прочела и една книга през живота си. Курвалъкът не оставя възможност за широка специализация. А Уинтроу е много по-търпелив наставник от мен. Той ще ѝ даде знанията, с чиято помощ тя ще може да продължи сама да усъвършенства живота си. Така няма да ѝ се наложи да се върне към предишното си препитание, когато ни напусне.
— Ета ще ни напусне? — със затаен дъх изрече Вивачия.
— Разбира се. Аз я доведох на борда на Мариета единствено за нейно добро. В действителност двамата с нея нямаме много общи неща. Тя беше мила и наистина ми помогна, докато се възстановявах. Но в същото време ми е трудно да забравя, че именно на нея се дължеше раняването ми. — Той се усмихна леко. — Уинтроу ще я направи грамотна и когато тя се върне на брега, Ета ще може да се изхранва и по друг начин, освен лежешком. — И Кенит се навъси. — Лично аз смятам за свой дълг да облагородявам хората след запознанството си с тях. Ти как мислиш?
— Тя кога ще си върви? — попита фигурата, като се стараеше да не звучи нетърпелива.
— Следващото пристанище, в което ще спрем, е Заграба. Това беше нейният дом. — И Кенит се подсмихна. — Но човек никога не знае как ще се развият нещата. Аз няма да я принудя да си иде, разбира се.
— Разбира се — промълви Вивачия. Той продължаваше да гали кичура ѝ с дланта си. Върхът на собствените ѝ коси я погъделичка по рамото.
Кенит носеше със себе си нещо, увито в грубо зебло.
— Ти имаш прекрасна коса — тихо каза той. — Представих си те в мига, в който видях това.
Той разгърна зеблото, за да освободи съдържанието му. Дипли яркочервен плат се разстлаха във въздуха. Смайващо лек плат.
— Реших, че би искала да украсиш косите си с него.
Вивачия се изчерви.
— Никой не беше ми правил подобен подарък — промълви тя. — Наистина ли искаш да ми го дадеш? Платът е толкова ценен, водата и вятърът ще го развалят…
Говорейки, фигурата прокарваше тъканта през ръцете си. В следващия момент тя прегъна плата в ивица и я притисна над челото си. Кенит улови краищата и ги пристегна.
— В такъв случай просто ще ти донеса друг, още по-хубав. — Той наклони глава и се усмихна възхитено. — Колко си красива… Ти си моята пиратска кралица.
Уинтроу внимателно отстрани закопчалката на дървената подвързия. Ръката му благоговейно разгърна книгата. Видяното го накара да възкликне.
— Невероятно. Погледни с какви подробности е нанесено изображението. — И той отнесе книгата край светлината на прозореца, за да се наслади на илюстрациите. — Възхитително.