— Не, не е това! Аз никога не бих си…
Той замлъкна, неспособен да намери точните думи. Объркването му бе подсилено от частичната вина, която изпитваше. Ета наистина бе завладяла вниманието му. По-рано той никога не бе прекарвал време с жена, още по-малко време, прекарано насаме. Нейното присъствие обгръщаше всичките му сетива. Уханието ѝ се задържаше дълго след излизането ѝ. Слухът му биваше запленен не само от дрезгавия ѝ глас, но и от шумоленето на скъпите ѝ платове. Понякога тя извръщаше глава и светлината проблясваше, отразена от косите ѝ. Понякога мисълта за нея смущаваше сънищата му.
Всичко това Уинтроу можеше да приеме за нормално. По-трудно му беше да приеме Кенитовата специфична усмивка.
— Всичко е наред, хлапе. Не бих те обвинил, ако проявеше увлечение. Но бих си променил мнението за теб, ако позволиш на подобно увлечение да попречи на онова, което и двамата с теб знаем, че е правилно. Ако остане неграмотна, Ета не би могла да подобри живота си. Затова се постарай да я наставляваш и не унивай. Аз няма да позволя на никой от двама ви да се откаже тъй близо до успеха.
Дните, последвали този им разговор, се превърнаха в необичайно мъчение. Думите на капитана имаха противоположен ефект и изостриха чувствителността на Уинтроу. На юношата се струваше, че несъзнателният допир на ръката ѝ е умишлен. И защо тя си слагаше толкова парфюм, ако не за да го измъчва? Защо тя се взираше така в него?
В един момент изостреното възприятие се превърна в привличане. По-рано Уинтроу ненавиждаше времето, което заделяше за уроците ѝ, а сега то се превърна в най-чаканата част на деня.
Той бе сигурен, че чувствата му не са споделени. Е, почти сигурен. И в двата случая нямаше значение: тя принадлежеше на Кенит. Но това донесе още една промяна: всички онези романтични балади, изпълнени с трагичност, които по-рано му се бяха стрували пресилено сантиментални, понастоящем се струваха напълно разбираеми на сърцето му.
Изразът на насълзеното лице насреща му го накара да осъзнае, че Кенит е бил прав: всички онези мъчителни изкушения, които юношата бе изпитал, си заслужаваха — Ета се беше научила да чете. Уинтроу никога не бе осъзнавал, че притежава способността да дари подобна радост някому. Възторгът, съпровождащ това ликуване, далеч надхвърляше удоволствията на телесното. Неговото дарение бе доближило до съвършенството него самия.
Тя продължаваше да притиска книгата към гръдта си, сякаш е прегърнала дете. Очите ѝ все така бяха отворени, а лицето ѝ бе обърнато към илюминатора. Неговата светлина караше загорялата кожа да изглежда златиста, сълзите превръщаше в бисери, а косата покриваше със сияние. В жеста на Ета се съдържаше онзи стремеж, в израз на който един слънчоглед се обръща към светлината. Уинтроу и преди я бе виждал в добро настроение, да се смее край Кенит или да се шегува с останалите пирати. Ала сега радостта ѝ бе променила облика ѝ по невиждан досега начин.
Най-сетне жената се раздвижи — раздвижване, предизвикано от нейната въздишка. Тя отвори очи и му се усмихна. И бавно поклати глава.
— Кенит е толкова мъдър, Уинтроу… В началото аз не виждах смисъл в теб. По-късно започнах да ревнувам, защото виждах с какво внимание се отнася към теб. Мразех те. А сега… — Тя се поколеба. — Мислех, че само Кенит е способен да вълнува сърцето ми по подобен начин — тихо призна Ета.
Нейните думи го смаяха. Юношата остро си напомни, че тя не бе разкрила обич, а просто бе казала, че той вълнува сърцето ѝ. Самият той също бе изпитвал подобно вълнение в моментите, когато някое обяснение бе му позволявало да осъзнае необясним до този момент принцип. Думите на Ета не криеха онзи смисъл, на който той се надяваше. А дори и да беше така, само глупак би се отзовал.
Междувременно тя протягаше ръка към него.
— Моля те, помогни ми да избера някоя книга. Може би онази от новите, за която каза, че съдържала стихове. Искам да се упражнявам с теб, за да чета на Кенит. — Ета занесено поклати глава. — Още ми е трудно да осъзная, че мога да чета. Ти беше този, който ме научи на това, но Кенит беше човекът, който го направи възможно. Представяш ли си как се чувствам сега? Какво вижда той в мен, Уинтроу? Как е възможно аз да съм достойна за подобен човек? Когато той за първи път ме откри, аз бях кльощава курва в публичния дом на Бетел. Никога не можех да си представя себе си като нещо повече от това. Какво е видял той?