Тъмните ѝ очи се взираха в душата му, дирейки своя отговор. И Уинтроу не можеше да не го даде.
— Ти сияеш — тихо каза той. — Сияеше дори когато те видях за първи път. Дори когато осъзнавах, че ме мразиш. В теб има нещо, Ета. Нещо неугасимо, което не би отстъпило пред никаква трудност или скверност. Също както среброто продължава да проблясва под покриващата го мръсотия: такава е душата ти. Не е чудно, че Кенит те е обикнал. Всеки мъж би те обикнал.
Тя го слушаше изумено. В края на думите му Ета леко извърна глава, бузите ѝ поруменяха.
— Аз принадлежа на Кенит — напомни му жената. С гордост.
— Зная — отвърна Уинтроу. — За което му завиждам — добави той в съвсем тих шепот.
Днешният ден се оказа натоварен за Кенит, но с тежестта на удовлетвореност. Килнат беше последната спирка преди завръщането в Заграба — това посещение приключваше обхождането на корабите, които капитанът бе създал с екипажи от освободени роби. Не всички от тях се бяха справили блестящо, ала навсякъде капитан Кенит бе посрещнат възторжено. Дори Соркор бе започнал да вярва в плана му: това личеше в походката на едрия моряк и в начина, по който лицето му сияеше, докато стоеше редом със своя предводител и слушаше доклада за плячката, събрана от бившите роби.
И Мариета, и Вивачия бяха натежали от товар; намирането на място за плячката от последния град се оказа трудна (но пък приятна!) работа. Младият Рафо се бе проявил като агресивен капитан, превземайки почти всеки съд, на който неговият Сполука се натъкнеше. Населението на Килнат се беше обогатило не само със завзетите пари, а и с още жители — освободени роби.
Докладът за натрупаната през годината плячка бе поднесен пред Кенит с поданическа гордост. Той изслуша пълен отчет за похарчените пари (дървен материал, овощия и кози). Срещу съответното заплащане неколцина занаятчии бяха се пренесли да живеят в града.
Най-скъпите и редки от пленените съкровища Рафо бе запазил за Кенитовия дял. Беше очевидно, че този жест е целял да достави удоволствие, затова еднокракият капитан не криеше възторга си. Той усети, че това допълнително е подсилило желанието им да го зарадват и им обеща, че ще им предостави още един кораб — следващия кораб, който заловеше. И наистина, защо не? Те заслужаваха. Най-вероятно щеше да им откара Мърморещ, ако стопаните му закъснееха с откупа.
Ала дори и удоволствието изморява. Товарът, носен от двата му кораба, изискваше специални грижи — това не бяха обикновени сандъци или бъчонки осолена риба. За да е сигурен в правилната подредба, Кенит настоя лично да ръководи пренасянето на плячката. Най-малките и най-ценни неща той препрати направо към каютата си.
След толкова натоварен ден капитанът почти изпита досада при доближаването на каютата си, чиито нови придобивки също се нуждаеха от подреждане. Но пък нищо не му пречеше да го стори утре, когато и двата кораба поемеха към Заграба.
Отвъд вратата го посрещна златистата светлина на фенери, примесена с аромата на благовония. Кенит въздъхна мислено. Пак ли… Тази жена нямаше насита.
Погледът му не я откри в очакваната поза върху леглото, а я завари да седи в едно от креслата. Тя бе придърпала другото кресло в близост, а лампата бе преместила на масата край себе си. Неговата светлина падаше върху нея и върху разтворената в скута ѝ книга. Имаше и нещо друго неочаквано: нощницата ѝ беше по-скоро сдържана, отколкото предизвикателна. В момента тя почти изглеждаше като дъщерята на почтено семейство.
Следващият му взор установи, че тя вече е подредила съкровищата му. В първия миг Кенит се изпълни с гняв. С какво право курвата смееше да размества нещата му?
Само че раздразнението не се задържа дълго, бързо заменено от примирение и облекчение. Поне тази работа му беше спестена и можеше да си легне веднага, без усещането за отлагане.
Той докуца до кревата и приседна на ръба. Протезата отново бе започнала да жули крака му; подплънката ѝ отново трябваше да бъде наместена.
— Искам да ти покажа какво мога — тихо каза тя.
Този път Кенит не можа да скрие въздишката си. Тази жена мислеше ли за нещо различно от собствените си удоволствия?
— Ета, днес съм много уморен. Помогни ми да си сваля ботуша.
Тя покорно премести книгата и се подчини. След като изу ботуша, Ета започна да разтрива крака му. Кенит затвори очи.