— Донеси ми нощна риза — каза той след няколко мига.
Поисканото веднага му беше предоставено. Пиратът започна да сваля дрехите си, а Ета ги поемаше, сгъваше ги и ги връщаше в сандъка.
Приключил с преобличането си, Кенит посочи зачервения си чукан:
— Не можеш ли да подплатиш чашката така, че да не се протрива?
Тя взе протезата, за да я огледа.
— Ти непрекъснато си на крака, това оказва влияние. Този път ще опитам с коприна. Тя е мек, но здрав плат.
— Искам да е готово сутринта.
Той се надигна, дръпна завивката и се отпусна върху леглото. Чаршафите бяха приятно хладни, от възглавницата се носеше ухание на лавандула. Кенит затвори очи, възнамеряващ да се унесе.
Ясният глас на Ета предотврати тези му намерения:
Кенит уморено прекъсна рецитирането ѝ:
— Никога не съм обичал сиренийската поезия. Изразът на техните творци е прекалено беден. Щом ще учиш стихове наизуст, насочи се към Юпил или Виргих.
С това той се намести по-удобно в кревата и въздъхна удовлетворено, готов да заспи.
— Не съм го наизустявала, а го четях. Аз мога да чета, Кенит. Научих се да чета.
Явно тя очакваше изненада от негова страна. Но той беше прекалено изморен.
— Отлично. Радвам се, че Уинтроу е успял да те научи да четеш. Сега остава да видим дали той ще може да те научи да разбираш кое е стойностното за четене.
Ета остави книгата си и угаси лампата. В настъпилия мрак стъпките ѝ се приближиха до леглото и в следващия миг тя вече се беше присламчила до него. Не, той трябваше да ѝ намери някое друго място, където да спи. Може би щеше да ѝ опъне хамак в единия ъгъл на стаята.
— Уинтроу каза, че вече не ми е нужна помощта му. Той каза, че след като вече зная да чета, трябва да преглеждам всяко четиво, което ми попадне. Само упражнението ще ме накара да чета по-бързо и да пиша по-ясно. Тези неща мога да правя и сама.
Кенит с мъка разлепи клепачи. Ставаше ясно, че тази вечер той няма да се отърве без разговор.
— Дори и да е така, защо тъй бързо захвърляш помощта му? Не ти ли беше приятно да се учиш да четеш? На него му доставя удоволствие да те учи, той лично ми призна това. — Макар и уморен, той успя да възпроизведе подходящия за тези думи смях.
Ета го изненада с прямотата си:
— Зная. Той е много възпитано и мило момче. Вече разбирам защо ти си толкова привързан към него. Той ми даде подарък, който ще нося до края на живота си.
— В такъв случай ми остава само да се надявам, че си му благодарила подобаващо.
В момента Кенит копнееше единствено за сън. И в същото време насоката на този разговор го беше заинтригувала. Изглеждаше, че планът му се приближава към успех. Начинът, по който тя се изказа току-що за момчето… Начинът, по който очите на момчето я следяха… Може би двамата вече се бяха поддали на този импулс? Може би тя вече носеше наследник за живия му кораб? Той плъзна длан по ръката ѝ в привидна милувка и продължи движението си към корема ѝ. Черепният талисман още почиваше над пъпа ѝ.
Време — тези неща изискваха време. Тъй Кенит успокои разочарованието си. Достатъчно беше той да продължи да ги държи заедно: в един момент неизбежното щеше да се случи. Той помнеше, че домашните животни винаги се чифтосваха така…
— Истината е, че не зная как да му благодаря — каза Ета.
За Кенит отговорът беше очеваден, но той не можеше да си позволи да го предостави грубо.
— Без близките си той е самотен. Покажи му, че си се привързала към него и че ти е приятно да прекарвате време заедно. Помисли за знанията, с които той не разполага, и го наставлявай. Подобна размяна ми се струва подобаваща.
Тъй. Дали това загатване беше прекалено смътно?
— Аз зная толкова малко неща — колебливо изрече тя. — Какво би могъл да научи Уинтроу от човек като мен?
Кенит въздъхна и поде нов опит. Внимателно, напомни си пиратът. Тук трябваше да се пипа деликатно.
— Сигурен съм, че ти знаеш много повече за света от него. По-голямата част от живота си той е прекарал в манастир. Може да е чел много, но е пълен невежа в реалния живот. А твоята ситуация е била точно обратната. Сподели с него онова, на което животът те е научил. Научи го да бъде мъж. По-добър наставник той не би могъл да намери. — Пиратът отново я помилва.