Тя мълчеше. В тъмното Кенит почти можеше да долови мислите ѝ.
— Наистина бих искала да му благодаря… Би ли имал нещо против, ако му дам нещо твое? Нещо от товара?
Това не беше нещото, към което я тласкаше Кенит, но представляваше стъпка към него. Кой знае до какво щеше да доведе тази размяна на дарове…
— Каквото прецениш — окуражи я той. — Не е нужно да искаш разрешение от мен. Ти сама каза, че аз съм привързан към момчето. Нямам нищо против да споделя с него онова, което ми принадлежи.
Звукът от отварянето на вратата събуди Уинтроу. Някой безшумно влезе в каютата му и също тъй безшумно затвори вратата след себе си.
За момент юношата застина от страх. След смъртта на Са’Адар той бе започнал да спи по-спокойно, но сега се завръщаха старите му опасения, че някой от бившите роби ще поиска да му отмъсти за смъртта на жреца.
Той затаи дъх и започна да се измества в леглото си. Ако първият удар го пропуснеше, Уинтроу имаше шанс да избяга.
Натрапникът се приближи до бюрото му и остави нещо върху него.
— Зная, че си буден — тихо каза Ета. — Чух как спря да дишаш. Стани и запали светлина.
— Още е нощ — объркано възрази момчето. — Какво правиш тук?
— Забелязах — сухо отвърна тя на първата му реплика. — Дошла съм да те науча на нещо. Има неща, които се усвояват най-добре на четири очи. Нощта е най-подходяща за уроците, които възнамерявам да ти преподам.
Той пипнешком намери свещ и пристъпи в коридора, за да пренесе от пламъка на тамошния фенер. Все още беше замаян от съня, когато се върна в каютата и прикрепи свещта към поставката. Едва тогава Уинтроу се обърна към гостенката си.
Видяното прогони унеса му. Тя носеше прилепнали панталони и също тъй тесен жакет. За първи път юношата виждаше пълните очертания на женско тяло, макар и покрити.
Ета не обърна внимание на вторачването му, а бавно започна да оглежда тялото му. Под този преглед Уинтроу се изчерви.
— Видно е, че си започнал да работиш старателно, но неотдавна — каза тя, след като изсумтя неодобрително. — Въпреки това ти си бърз и жилав. Отдавна бях забелязала това. Подобни качества биха могли да се окажат по-важни в нашата игра от грубата сила.
— Все още не разбирам какво имаш предвид — объркано изрече той.
— Идеята беше на Кенит. Аз му казах, че съм ти длъжница заради услугата, която ти ми направи. Той ме посъветва да ти се отплатя, като те науча на нещо, което аз познавам добре. Нещо от познанията ми за реалния живот, както се изрази той. Предложението му ми се стори отлично. Свали си ризата.
Уинтроу бавно се подчини, отказващ да се замисля над движенията си и намерението, с което жената е дошла.
Ета се усмихна мрачно:
— Тялото ти е съвсем нежно и гладко, като на момиче. Върху гърдите ти няма нито един косъм. Иска ми се да виждах повече мускули, но с времето и това ще стане.
Тя отново се приближи до масата и отмести ключалката на плоската кутия, която бе донесла със себе си.
— За някои неща е най-добре да бъдат преподавани на четири очи — повтори тя. — В това число влизат уменията, които всеки мъж трябва да притежава. Ако не работехме в уединение, моряците биха започнали да ти се подиграват. По този начин ще можеш да се преструваш, че си притежавал тези умения от по-рано.
Жената се обърна към него, стиснала по един кинжал във всяка ръка.
— Тези оръжия са за теб. Кенит ми разреши да ти ги подаря. За начало винаги носи единия, когато слизаме на брега. По-късно ще започнеш да ходиш въоръжен през цялото време и да спиш с оръжие под възглавницата. Но за начало ще трябва да се научиш да боравиш с него.
Неочаквано тя хвърли едното оръжие към него. По-скоро подхвърли, защото дръжката бе насочена към него. Уинтроу успя да го улови, но не по желания начин: острието разрани палеца му.
Ета се изсмя в отговор на възклицаването му.
— Аз първа пролях кръвта ти! — заяви тя. В очите ѝ беше изникнало заплашително пламъче. — Хвани ножа правилно и заеми позиция. Ще те науча да се биеш.
— Аз не искам да се бия — възрази Уинтроу и се отдръпна. — Не бих искал да те нараня.
Жената се усмихна весело:
— Сигурна съм, че не би успял. Не се тревожи за това. — Тя бе присвила крака, стиснала кинжала си в готовност. С едно умело движение, почти непроследимо за погледа, оръжието се озова в другата ѝ ръка и се върна обратно. В следващия момент Ета вече връхлиташе, готова за удар. — Просто се съсредоточи върху защитата си. Първият урок винаги учи как да останеш невредим.
Глава двадесет и осма
Отплаването на Парагон