— Иска ми се да имахме време за повече изпитания.
Янтар уморено погледна приятелката си:
— Нямаме нито време, нито пари, Алтея. След всеки един пробен курс неколцина моряци дезертираха. След още няколко изпитания бихме останали без екипаж. — Тя замълча, наклонила глава в размисъл. — За пети път ли водим този разговор, или за шести?
— За двадесет и седми, по моето отброяване — намеси се Брашън, вклинявайки се не само в разговора им, а и между двете. Те бяха застанали на кърмата, загледани във водите на залива. — По-добре свиквай, Янтар. Моряците водят едни и същи разговори: за лошата храна, за глупостта на капитана и за несправедливостта на неговия заместник.
— Пропусна лошото време и ниското качество на кораба — вметна Алтея. А Янтар сви рамене:
— Тепърва ми предстои да привиквам към много неща. Минаха години от последното ми подобно пътуване. В младостта си бях лош моряк. Надявам се, че престоят на борда в пристанището е привикнал стомаха ми към поклащането на палубата.
Алтея и Брашън се усмихнаха.
— Повярвай, не е — заяви капитанът. — През първите няколко дни след отплаването ще се постарая да не те товаря. Но ако възникне нужда от услугите ти, ще очаквам от теб да си изпълниш задълженията, пък било то и пълзешком.
— Благодаря ти за утехата.
Тримата замълчаха. Техният непринуден тон не съответстваше на същинското им настроение — всички те изпитваха притеснения за предстоящото отплаване. Корабът бе натоварен, по-голямата част от екипажа се намираше на борда. В добавка към припасите си Парагон носеше и един допълнителен товар: в трюма бяха скрити седмина роби, възнамеряващи да започнат нов живот. Тяхното присъствие бе неизвестно на екипажа.
Алтея се стараеше да не мисли за бегълците. Тези хора рискуваха не само себе си. Ако бъдеха разкрити преди отплаването, кой би могъл да предвиди следващия развой на събитията? Освен това не се знаеше начинът, по който екипажът щеше да реагира на появата им. Тя се надяваше, че моряците ще приветстват появата на допълнителни мишци. Най-вероятно щяха да възникнат известни неразбирателства, касаещи местата за спане, но пък такива сборичквания възникваха на всеки кораб. Тя си пое дъх и си каза, че всичко ще бъде наред.
Нежеланието ѝ да мисли за робите си имаше и друга причина — за нея самата, застанала на чист въздух, чакането беше мъчително. Как ли се чувстваха седмината, укрити дълбоко в трюма?
Парагон щеше да отплава призори. На Алтея се искаше да тръгнат още сега, но те изчакваха разсъмването, защото заминаването нощем се смяташе за лоша поличба. В това отношение си струваше да дочакат утрото. Пък и то щеше да донесе със себе си поривист вятър.
— Как е той? — тихо попита Брашън, без да отмества глава.
— Напрегнат. Развълнуван. Нетърпелив, а в същото време изплашен до смърт. Слепотата му…
— Да, зная. — Той я прекъсна бързо. — Но той я е понасял с години. Успял е да се върне сам, сляп и преобърнат. Сега не е моментът за рисковани експерименти по скулптиране. Той ще трябва да ни се довери, Янтар. С оглед на усилията, които Парагон положи, за да се оттласне от дъното, не бих искал да рискувам с подобно обезсърчаване. Защото ако твоят опит се окажеше неуспешен… — Той поклати глава — Мисля, че е по-добре за нас той да отплава в сегашното си състояние. Става дума за недъг, с който е свикнал. Той ще се справи по-добре със слепота, която е приел, отколкото с подобно разочарование.
— Той не я е приел… — настойчиво поде Янтар.
— Четиридесет и две — намеси се Алтея. Тя въздъхна и се усмихна горчиво. — Този разговор сме подхващали поне четиридесет и два пъти.
Приятелката ѝ кимна и смени темата на разговора:
— Тогава да говорим за Лавой.
Брашън простена, а след това се засмя.
— Последната нощ му позволих да гуляе в града. Готов съм да се обзаложа, че той ще се върне навреме. Несъмнено ще страда от махмурлук и ще си го изкара на моряците. Той няма да ги оставя да си поемат дъх, а те ще го ненавиждат. Това също е по традиция. Лавой е най-добрият човек, когото бихме могли да намерим за тази длъжност.
Алтея стисна зъби. Безчет пъти двамата с Брашън бяха спорили по този въпрос. А и подновяването на този им спор щеше да я накара да признае, че помощник-капитанът не се е оказал чак толкова лош: Лавой имаше и своята честна страна. Тя бе непостоянна, но проявите ѝ винаги бяха справедливи. Понякога той се проявяваше като тиранин: и Алтея, и Брашън знаеха това. Стига да не отидеше прекалено далеч, един тиранин бе точно онова, от което екипаж като техния се нуждаеше.
Пробните курсове бяха изложили всички слабости на моряците им. Алтея вече знаеше кои от тях се бавят заради нежелание и кои — заради незнание. Някои бяха лениви, други бяха глупави, трети бяха постъпили на работа с лукавото намерение да работят колкото се може по-малко. Баща ѝ не би наел и едничък човек от тази сбирщина.