— Добре дошли на борда — приветстваше в този момент Брашън. Останалите бяха започнали да напредват по дъсчения мост. Самият капитан се беше преместил на брега, за да ги изпроводи, и в този момент дори протягаше ръка към Малта, за да ѝ помогне да се изкачи.
Неотдавна тя би отвърнала на жеста му с кокетство: Брашън бе красив, освен това притежаваше предизвикателно излъчване. Ала страховете и сънищата ѝ бяха отстранили тази част от личността ѝ.
На борда на кораба ги поведе Алтея, за да им покаже отблизо извършените възстановителни работи. Повечето от нещата, за които говореше тя, бяха безинтересни за Малта, така че заинтригуваното изражение върху лицето на девойката представляваше преструвка. Край тях сновяха моряци, заети с последните приготовления — те бързо се отдръпваха от пътя на посетителите, но не се свеняха открито да се взират след тях. Главно след Малта. Интересно как леля ѝ щеше да понесе подобно обкръжение?
Хрумна ѝ, че Алтея най-вероятно изпитва удоволствие да се движи сред такава среда.
Самата Малта се чувстваше изолирана от всичко край себе си: тя продължаваше да следва близките си, но го правеше механично.
Брашън не се беше върнал на борда, а бе останал край подвижния мост: там бяха започнали да се събират онези, дошли да пожелаят успех на заминаващите. Беше приятно да се види, че градските Търговци са склонни да предоставят поне тази символична подкрепа. Повечето от дошлите принадлежаха към семейства, притежаващи живи кораби: това не беше особено изненадващо, защото подобни хора най-ясно можеха да разберат положението, в което бяха изпаднали Вестритови.
Някои от изпращачите носеха официалните си дрехи, други (капитани и моряци от останалите живи кораби) бяха дошли в работните си униформи. Във всеки случай бройката на дошлите определено бе значителна за подобно начинание — поне така реши Малта.
Неколцина от тях дори се спираха да разменят няколко думи с Давад. Пълничкият Търговец сметкаджийски се беше присламчил към Брашън, така че всички, желаещи да изразят подкрепата си, трябваше да се доближат и до него. Изглежда той бе успял частично да възстанови репутацията си сред Търговците чрез ролята си на посредник в продажбата на Парагон. Частично, защото отправените му поздрави бяха кратки и формални. Въпреки това Давад се усмихваше широко и при най-малкия повод (а на няколко пъти и без повод) започваше да изтъква собствените си заслуги за осъществяването на тази благородна експедиция.
Малта се стараеше да не се вслушва в думите му и да не поглежда към него. Този човек беше същинско влечуго.
— Няма ли да слезеш с нас, Малта? — усмихнато я попита леля ѝ и посочи към трюма. Явно обхождането нямаше да се ограничи само с палубата. Но Малта нямаше намерение да разглежда смрадливи помещения.
— Предпочитам да остана тук — отвърна тя. — Денят е толкова хубав.
— Аз пък ще дойда — храбро заяви Силдин и освободи ръката си от нейната.
Алтея бе придобила притеснен вид. За момент тя погледна към околните моряци. Беше видно, че тя не би искала да оставя племенничката си сама сред подобна компания.
В следващия миг лицето ѝ се успокои.
— Както желаеш.
Малта погледна през рамо. Зад нея стоеше Янтар, облегната на парапета край фигурата. Чужденката и леля ѝ си бяха разменили някакъв безмълвен знак, Алтея вече смяташе, че Малта е в безопасност. Интересно.
Също така беше интересно да се озове край тайнствена и скандална личност като майсторката на дървени накити.
— Дръж се прилично, Малта — предупреди Кефрия, но въпреки това се остави да бъде отведена.
Веднага щом близките ѝ напуснаха палубата, Малта се обърна към Янтар, усмихна се учтиво и протегна ръка към жената.
— Желая ви благоприятно пътуване, госпожице Янтар.
Чужденката я погледна с известно веселие.
— Благодаря ви, госпожице Хейвън.
Тя придружи тези си думи с леко кимване, ала този жест съдържаше уважението на поклон. Едновременно с това Янтар докосна ръката на девойката. Съвсем лек, допирът на пръстите, обвити в ръкавица, донесе слабо потръпване. Ама че странна жена. Сега тя дори се вглеждаше обратно в морето, може би в намек, че смята разговора между двете им за приключил? Малта възнамеряваше да го продължи.