— Припаднах — потвърди девойката. Тя нервно повдигна ръка към шията си и се засмя. — Ама че глупаво от моя страна!
И думите, и жестовете ѝ бяха мъчително пресилени: Кефрия не очакваше, че някой е останал заблуден от тях. Но ето че Давад Рестарт не пропусна да се намеси:
— Несъмнено това се дължи на вълнението. Всички знаем как Малта се притеснява за баща си. Няма съмнение, че нервите на бедното дете не са издържали на напрежението…
Малта го изгледа презрително.
— Да, няма съмнение — процеди тя.
Дори обичайно лишеният от чувствителност Давад усети остротата ѝ. Търговецът леко отстъпи назад и я погледна странно.
— Надявам се, че с този припадък не съм отложила отплаването — продължи Малта.
— Това не ни забави много. Но вече наистина е време да потегляме. — Брашън извърна лице към кораба, но не успя да издаде нареждането си, защото Търговецът Аши пристъпи към него:
— Нека хората ви си спестят труда. Ще пратя лодките от Бродяга да ви изтеглят.
— Оставете място за една лодка от Обаятелни — гръмко обяви Търговецът Ларфа. Още неколцина собственици на живи кораби предложиха услугите си.
Кефрия се затрудняваше да определи доколко това е закъсняла проява на същинска подкрепа и доколко се дължи на желанието им да изведат Парагон по-бързо от пристанището. Носеха се слухове, че някои от живите кораби намират присъствието му за смущаващо, макар че никой от тях не бе оспорил правото му да пусне котва на този пристан.
— Имате искрените ми благодарности, господа — сухо отвърна Брашън, с което даде основания на Кефрия да смята, че той се чуди същите неща като нея.
Те не се върнаха на кораба, а се сбогуваха на брега. По време на прощаването Роника даде по-голям израз на чувствата си, отколкото Кефрия очакваше. Отново и отново майка ѝ съветваше Алтея да се пази и да се върне невредима. Самата Алтея се навъси, когато Брашън обеща на възрастната жена, че ще пази дъщеря ѝ.
По време на своята прощална прегръдка със сестра си Кефрия откри, че копнее нещата между тях да се бяха развили по различен начин. Заради смесените си чувства тя едва успя да изрече пожеланията си.
Още по-смущаващо беше да види, че чужденката е обгърнала дланта на Малта с ръкавиците си.
— Грижи се добре за себе си — казваше Янтар с настоятелен поглед.
— Непременно — отвърна девойката.
От тези им реплики човек можеше да остане с впечатлението, че Малта е тази, на която предстои да се отправи на рисковано пътешествие.
Кефрия остана загледана в чужденката. Янтар се качи на борда и почти веднага изникна на носа, край фигурата. Тя се приведе и прошепна нещо на Парагон. Той отпусна лице и повдигна глава. Дълбоко вдишване изду гръдта му, подир което корабът скръсти ръце и издаде челюстта си в израз на решителност.
Въжетата бяха снети, последните пожелания бяха отправени. Екипажите на гребните лодки потопиха весла и започнаха да изтеглят Парагон в залива. Алтея и Брашън също се появиха на носа. На свой ред те се обърнаха към фигурата, макар Кефрия да не различи някаква ответна реакция.
Тя установи, че дъщеря ѝ е впила напрегнат поглед в кораба. Трудно можеше да се определи изражението ѝ: ужас или привързаност изразяваше то? Една друга неяснота накара Кефрия да се навъси: към фигурата ли се взираше Малта, или в Янтар?
Когато Малта трепна, Кефрия бързо погледна към кораба. Изтеглилите го лодки си прибираха въжетата и Брашън им махаше в израз на благодарност. А платната започваха да се издуват — изглеждаше, че те правят това сами, без съдействието на вкопчените сред такелажа моряци.
Парагон разпери ръце, възнамеряващ да прегърне хоризонта. Някаква приумица на вятъра донесе до тях крясъка му.
— Аз политам отново!
В потвърждение на това му предизвикателство към света платната започнаха да го тласкат напред. От палубите му долетя далечно ликуване.
Кефрия осъзна, че е започнала да се насълзява.
— Нека Са бди над пътя ви… — прошепна Малта, задавена.
— Нека Са бди над пътя ви и ви доведе обратно у дома! — високо произнесе Кефрия.
Струваше ѝ се, че вятърът подема молитвените ѝ думи и ги понася подир кораба.
Глава двадесет и девета
Близо до брега
Броят на придружаващите ги кораби се беше увеличил: обстоятелство, за чието уреждане Серила определено би желала да узнае повече. Колко ли дълго е била планирана тази експедиция? Дали някой в Джамаилия знаеше за този огромен ескорт, който да придружи пристигането му в Бингтаун? Тя бе почти уверена, че сатрапът ще бъде пожертван, за да могат калсидските кораби да придобият оправдание за нападението си над града.