Това си подозрение тя пазеше ревниво, като късче злато. Споделянето на подобна информация представляваше най-бързият път към доверието на Търговците.
Единствената си вярност Серила чувстваше към това удивително място, на чието изучаване тя бе посветила години. Тя можеше да усети близостта му: достатъчно беше да повдигне очи към хоризонта, за да различи слабото сияние на нощния пазар — шепа звезди, слезли от небето. Някъде около развиделяване те щяха да пристигнат.
Един от моряците се приближи до нея.
— Сатрап те вика. Иска излезе.
Той произнасяше отделните срички необичайно отривисто — изговор, останал от майчиния му език.
— Той не бива да напуска каютата си, здравето му все още е прекалено нестабилно. Сега ще отида при него.
Тя не би си направила труда да се отзовава, ако не се боеше, че калсидският капитан може да научи. А силата ѝ още не бе укрепнала достатъчно, за да се изправи срещу него.
След завръщането си при сатрапа тя на два пъти се бе сблъсквала с капитана — и двете срещи я бяха изпълвали с ужас. Тя още се срамуваше от себе си, особено от първата си проява: тя се натъкна на него при един завой в коридора и едва сдържа писъка си, а мъжът се изсмя открито.
Струваше ѝ се непонятно, че неин себеподобен я изпълва с такъв ужас. Понякога, в моментите, когато тя оставаше сама, Серила се опитваше да събуди у себе си ярост или ненавист към него. Усилия, които до този момент се оказваха напразни — към капитана тя изпитваше единствено ужас, нищо друго.
Самата мисъл за него я накара да забърза крачка.
Без да обръща внимание на калсидеца, застанал на пост край вратата, тя влезе в салона. Нейните грижи бяха направили мястото неузнаваемо: нямаше и следа от предишната нечистотия. Атмосферата на задушлив дим бе изчезнала, заменена от морска свежест (дори и в момента прозорецът оставаше отворен).
Слугите бяха подредили масата за вечеря. Светлината на свещника падаше върху чиния нарязано месо, плодов пудинг и няколко филии безквасен хляб. Всичко това я очакваше в компанията на бутилка вино и бокал. Непретенциозна храна, приготвена според нейните изисквания.
Жената нямаше никакво намерение да рискува: болестта, връхлетяла свитата на сатрапа, не бе засегнала капитана и неговия екипаж. Тя отхвърляше вероятността от отрова, защото подобно убийство не би донесло полза никому. Не, по-скоро ставаше дума за развалена храна — най-вероятно вината се криеше сред някой от деликатесите, които сатрапът бе взел със себе си. Сигурно маринованите яйца и ядки, а може би свинското руло…
Един по-малък поднос съдържаше вечерята на сатрапа. Тя се състоеше от попара (обикновена, с гореща вода) и зеленчуково пюре (лук и ряпа). За десерт имаше вероятност велеславният да получи чашка разредено вино. И може би малко месо, ако тя се проявеше като щедра.
Преди два дни тя бе престанала да му дава лекарства, предизвикващи повръщане — така сатрапът щеше да пристигне поукрепнал. Поне щеше да умре сравнително здрав.
Удовлетворена, тя се настани на масата и започна да насипва месо в чинията си. Откъм леглото сатрапът се размърда.
— Серила? — промълви той. — Тук ли си, Серила?
Той не можеше да я види, защото завесите на балдахина бяха спуснати. А дори простото надигане, за да ги отмести, би му коствало значимо усилие.
Жената се колебаеше да отговори, но в крайна сметка тя реши да прояви снизходителност.
— Тук съм, господарю. Приготвям ти вечеря.
— Хубаво… — изрече сатрапът и утихна.
Тя не бързаше да се храни: Косго вече си беше научил урока и проявяваше търпение. Той бе принуден да се осланя единствено на нея. Съветничката беше забранила на слугите да влизат в каютата, като единственото изключение представляваше денят за почистване, макар че дори и той протичаше под нейното наблюдение. Други посетители тя не допускаше в салона, изтъквайки деликатното здраве на сатрапа. Не беше трудно да подхрани страховете му от болестта до степен, която да го накара да одобри и подкрепи тази ѝ изолация. Та нали той сам бе видял как почти цялата му свита погива от болестта.
Многобройните починали бяха смущавали и самата Серила. Тя бе уверена, че нея болестта не я заплашва, но не се бе поколебала да внуши на сатрапа, че тайнственият мор продължава да вилнее на борда.