Без да обръща внимание на калсидския капитан, който се въсеше недалеч, тя се приближи до парапета и се постара да привлече погледите на моряците, намиращи се на отсрещния кораб. Резбованата фигура на носа му се взираше остро в нея. В следващия момент образът раздвижи ръце и предизвикателно ги скръсти пред гърдите си.
Серила трепна: насреща ѝ стоеше жив кораб. Истински жив кораб. През всичките си години в столицата тя никога не беше виждала подобен съд.
Моряците край нея започнаха да си разменят напрегнат шепот. Някои от тях побързаха да раздвижат пръсти в жестовете, предпазващи от магия. Този им суеверен уплах я окуражи: тя не бе спирана от подобни страхове.
Тя отметна глава назад, пое си дъх и заговори с висок глас:
— Аз съм Серила, съветничка на велеславния сатрап Косго. Бингтаун и неговата история са областта на моите знания, по която причина нашият владетел ме избра да го придружавам. Пътуването го измъчи в болест, затова той ми възложи да ви предам неговите поздрави. Ще ми изпратите ли лодка?
— Разбира се! — веднага заяви едър мъж, облечен в жълта жилетка. Друг от намиращите се на отсрещния борд, брадат, поклати глава.
— Мълчи, Рестарт! Ти се намираш тук по милост. Съветничке, само за теб ли ще бъде тази лодка?
— Точно така. За да ви предам волята на сатрапа. — Тя повдигна ръце, разтворила наметалото си. — Аз съм жена, невъоръжена. Ще ме приемете ли на борда си, за да ме изслушате? Виждам, че е настъпило недоразумение.
Хората от другия кораб започнаха да обсъждат думите ѝ. Лицата им не издаваха нищо от насоката на разговора, но Серила се чувстваше уверена, че те ще я приемат. В най-лошия случай те щяха да я вземат за своя заложница: а дори и това беше за предпочитане пред този противен кораб. Затова тя продължаваше да стои спокойно, с постепенно разрошвани от вятъра коси, и да изчаква.
Брадатият се върна край парапета — очевидно той беше капитанът на живия кораб.
— Изпратете я. Не повече от двама гребци! — обърна се той към калсидския си колега.
Калсидецът спря погледа си върху нея за момент, преди да се обърне към сатрапа за потвърждение. Серила потръпна триумфално. Може би насилникът бе осъзнал, че тя е започнала да привлича сила към себе си?
Тя предпочете да сведе поглед. Въпреки това нейната омраза към него се бе изравнила със страха — за първи път. Някой ден ненавистта щеше да стане достатъчно силна, за да ѝ позволи да го убие.
Прекачването между двата кораба отне далеч по-малко време от предшествалите го преговори. Серила бе спусната в лодката с небрежност, която подхождаше на товар, а не на посланичка. Самата лодка ѝ изглеждаше стряскащо малка и подвижна. Вълните весело си играеха с нея и не една от тях хвърли пяната си в лицата им.
Един моряк от другия съд се спусна по стълба, за да я пресрещне. Именно тук последва най-неприятната част от пътуването: необходимостта от изправяне в поклащащата се черупчица. Младият моряк я грабна от лодката и веднага я понесе обратно нагоре, без да ѝ предостави време да отдъхне.
Достигнал палубата, той ѝ позволи да стъпи. За момент Серила остана неподвижна, шуменето на кръвта ѝ почти заглуши сопнатото представяне на брадатия. Когато последва мълчание и всички се вторачиха в нея, жената бе връхлетяна от внезапен страх. Тя се намираше заобиколена от непознати мъже, и то на борда на жив кораб. Столицата, на чието влияние тя се осланяше, внезапно се оказа непоносимо далеч. Сега тя можеше да се осланя единствено на влиянието на собственото си красноречие.
Жената отново се представи и продължи:
— Сатрапът предприе това пътуване, за да изслуша вашите оплаквания и да ги разреши. — Тя започна да обхожда лицата им с поглед. Всички те я слушаха напрегнато. — По време на дългия път той и голяма част от свитата му се разболяха. Осъзнал влошаването си, велеславният пристъпи към вземането на мерки, които да гарантират, че мисията му ще бъде довършена, каквото и да се случи с него.
Тя пъхна ръка под наметалото си, в джоба, който собственоръчно бе пришила снощи, и протегна свитъка към брадатия.
— С този документ той ме назначава за постоянен посланик във вашия град и ме упълномощава да вземам решения от негово име.
Някои от присъстващите я гледаха с недоверие. Серила реши да рискува всичко, отколкото да допусне да я вземат несериозно. Тя умоляващо се вгледа в брадатия капитан и понижи глас, сякаш неволно се опасяваше, че от другите кораби биха могли да я чуят.