Тя затвори очи и се опита да поспи. Много скоро щеше да настъпи нейната смяна, донасяща връщане към проблеми.
Времето беше ясно, Парагон плаваше с лекота. Настроението му не можеше да се определи като весело, но и не беше прекалено мрачно. За това тя благодареше на Са. Проблемите се отнасяха не до него, а до екипажа. На практика това бяха точно тези проблеми, които проклетият Брашън бе предрекъл. Тази му правота не ѝ позволяваше да се обърне към него за съвет. По време на някогашния им разговор, предвещал подобни затруднения, Алтея бе реагирала наперено. В онзи момент тя бе смятала, че ще успее да се справи със задълженията си. А сега хората ѝ изглеждаха решени да ѝ докажат обратното.
Не всички от тях, в интерес на истината. Повечето щяха да проявят достатъчно покорство, ако не беше Хаф. Той не пропускаше да се възползва и от най-незначителната възможност да подкопае авторитета ѝ. В същото време той беше чаровен и умееше да печели хората на своя страна: винаги намираше време да се пошегува и незабавно се притичаше на помощ, ако някой от другарите му се натъкнеше на затруднение. Идеалният моряк.
Алтея бе стигнала до заключението, че именно тези му качества на роден водач са източник на част от неприязънта му към нея. Полът ѝ бе отговорен за останалата част: на нарежданията на Лавой или Брашън младежът се отзоваваше веднага. Това беше още една причина, поради която тя не можеше да се обърне към капитана — този проблем трябваше да разреши сама.
Ако той проявяваше неподчинението си открито, тя лесно би могла да вземе мерки. Но Хаф предпочиташе незабележими за останалите прояви, които я караха да изглежда некадърна пред екипажа. Никой от тези случаи не ѝ предоставяше възможност да се оплаче.
Нейният противник не беше глупав. Когато двамата работеха заедно, той умишлено сдържаше силата си и принуждаваше Алтея да полага крайни усилия. Един-единствен път тя кипна и го укори за постъпката му: Хаф я изгледа с наскърбеното смайване на невинен, а околните моряци започнаха да поглеждат към тях изненадано. Те нямаха основания да сметнат думите ѝ за истина, защото при съвместната работа с тях той не щадеше усилия. Затова те бяха решили, че с укора си тя се опитва да прикрие собствената си слабост.
Тя не притежаваше силата на мъжете край себе си: това Алтея не можеше да промени. Ала тя не сдържаше и частица от способностите си, а ги влагаше изцяло; затова се чувстваше унизена, когато останалите я смятаха за неспособна.
Към собствените си задължения Хаф пристъпваше с бързина и с отношение, превръщащо и най-леката задача в изковаването на подвиг. Това презрение към висшестоящите и слабостта към риск ѝ напомняше за един моряк, от когото тя някога се бе възхищавала. Нищо чудно, че баща ѝ беше прогонил Девън от екипажа си.
Друг от любимите номера на Хаф се съдържаше във влагането на почтителност, полагаща се не на висшестоящ, а на дама. Той никога не пропускаше да ѝ направи път или да я пропусне пред себе си, а когато ѝ подаваше някое въже или инструмент, жестът му изразяваше галантност. Останалите моряци винаги се подсмихваха при тези му прояви, а днес Лоп бе дръзнал да последва примера му, като ѝ бе кимнал почтително. В случая тя имаше късмет с разположението си и можа да отвърне с ритник в задника, запратил моряка пред нея. Другарите му бяха одобрили тази ѝ постъпка и Алтея щеше да излезе победителка от ситуацията, ако нечий глас не беше заявил:
— Няма да те огрее, Лоп. Тя харесва само Хаф!
С периферното си зрение тя бе забелязала как Хаф се ухилва широко и се оплезва на другарите си. В онзи момент Алтея предпочете да се престори, че не е видяла, защото не се сещаше за подходящ отговор. Струваше ѝ се, че с подминаването си е направила най-добрия избор, докато не беше зърнала изражението на намиращия се наблизо Клеф: върху лицето му ясно се четеше разочарование. Забелязвайки погледа ѝ, момчето се извърна, засрамено — от нейния срам.
Тази случка я беше убедила, че при следващия от номерата на Хаф тя ще реагира. Проблемът беше, че още не беше изяснила същината на въпросната реакция: позицията на втория помощник бе специфична — заемащият я не беше нито изцяло част от офицерите, нито изцяло обикновен моряк. Налагаше се особена дипломатичност.