Ризата на Кенит бе започнала да лепне по гърба му. В този момент и двата му кораба трябваше да са спуснали нови лодки. Ако той успееше да удържи противниците си още съвсем малко, изпратените подкрепления щяха да достигнат брега и да наклонят везните в негова полза. Дори и при това положение той пак очакваше да умре. Момчето пред него и жената до него щяха да спрат най-много един или двама. Останалите настъпващи щяха да изтласкат Кенит назад към нестабилна почва, където той щеше да рухне под многобройните удари.
Някои от стоящите по-назад в тълпата бяха изоставили устрема си; те стояха леко встрани, по-скоро заслушани, отколкото готови за битка. Бодж не беше сред тях. Той и още петима от хората му стояха в готовност, стиснали оръжия.
Колебанието на останалите оцелели не подкопа, а допълнително разпали гнева на Бодж и поддръжниците му. Съвсем близо до кръчмаря стоеше младеж, който споделяше яростта му: най-вероятно негов син.
Бившият кръчмар бе започнал да пелтечи, задавян от яростта си. Едва в следващия миг той можа да отвърне членоразделно.
— Лъжеш се! — кресна той. — Кенит е виновен! Той ни докара всичко това! Той!
С последната дума Бодж скочи напред, размахал тояга. Онези край него последваха устрема му.
Сопата разсече мястото, където само допреди миг се намираше черепът на Уинтроу. Юношата бе приклекнал, но не с нужната бързина: Кенит видя как ударът закачи главата на момчето и я блъсва встрани.
Той впи патерицата си в земята и повдигна нож, готов да се защити. Някакъв млад побойник беше нападнал Ета и следователно от нея помощ не можеше да се очаква.
Неочаквано Уинтроу скочи между Кенит и връхлитащия Бодж. Подобно на младо дръвче, което се огъва, но не се прекършва, момчето отново се хвърляше в битка. Бодж го изгледа смаяно, но не можа да реагира — той вече бе повдигнал тоягата си за удар срещу Кенит. При това пивничарят бе оставил гърдите си незащитени: личеше, че той е привикнал да нанася удари иззад защитата на своя тезгях.
Ножът на юношата разкъса ризата и жилетката на пивничаря, врязвайки се в стомаха му. Едновременно с това Уинтроу изпищя в израз на ужас и омраза. Бодж изрева от болка, но се задържа на крака.
Битката ги обграждаше от всички страни. Соркор бе започнал да ругае дрезгаво, за да насърчи хората си. Бяха започнали да пищят жени — някои от оцелелите бягаха. Толкова неща се случваха едновременно, а въпреки това на Кенит се струваше, че го обгражда забрава. Ета се въргаляше в калта, вкопчена в своя противник. Откъм морето долитаха викове, вероятно от моряците в лодките, които изразяваха раздразнението си, че още не са достигнали брега. Един от гребците на Кенит се сражаваше с поддръжник на Бодж — някой от двама им блъсна патерицата на капитана и го накара да залитне. Патерицата отхвърча изпод него.
Сопата на кръчмаря се стовари върху рамото на юношата в мига, в който момчето издърпваше ножа си и нанасяше втори удар. Тоягата се стовари с месест удар. Уинтроу проплака от болка.
Кенит насочи залитането си към тях; той се вкопчи в Бодж със свободната си ръка и заби собствения си нож в него. Предсмъртният замах на пивничаря не успя да го засегне, само че с падането си той повлече и капитана. Пиратският предводител рухна върху Уинтроу, а туловището на Бодж притисна и двама им.
Възмущението от това му положение вдъхна на Кенит много по-големи сили от какъвто и да било гняв. С рев той изблъска едрия мъж встрани; един замах на ножа през гърлото се погрижи туловището никога да не се надигне. Капитанът се надигна на здравото си коляно и видя Ета. Тя стискаше с две ръце китката на едър мъж, който се опитваше да я наръга, а с другата си ръка я душеше. Кенит впи ножа си от дясната страна на кръста му. Онзи изпищя и започна да се гърчи. А Ета се възползва от възможността да насочи ножа на противника си към собствения му корем. Със същото движение тя го изблъска встрани и скочи на крака, зовейки Кенит.
Жената видя любимия си и запълзя към него, цялата окаляна. Когато го достигна, тя застана над него, готова да го брани. Ама че унизително… Кенит напрегна усилия да се надигне.
Сблъсъкът приключи също тъй бързо, както и започна. В него победители бяха Кенитовите пирати. Всички от тълпата, избрали да се бият, лежаха в калта; останалите се бяха оттеглили на безопасно разстояние.