На момчето трябваше да се признае, че умее да говори красноречиво. Самите хора, които то обиждаше, се бяха приближили по-близо, като риби, налапали стръв. Някои от тях се въсеха, други засрамено бяха свели очи. Сред тях имаше и такива, които притежаваха замаяния вид на хора, чиито тела са успели да избягат от някакво бедствие, ала умовете им още ги догонват. Всички те се приближаваха към момчето. И още по-странно, хората на Кенит се отдръпнаха встрани, та да не стоят между младия оратор и неговите слушатели.
Мълчанието, последвало думите на юношата, оставаше изпълнено с неговото обвинение.
— Какви други градове? — престраши се да попита някой от струпалите се.
— Други градове — повтори Уинтроу. — Градове като Килнат. Неговите жители взеха кораба, който Кенит им даде, и започнаха да се изхранват с него. С донесените им от него средства те подобряват живота си. Те вече не се крият, а открито заявяват пред света мястото си, което отстояват с претенцията на свободния човек. Те търгуват открито и нападат кораби, превозващи роби. Те са хора, които — за разлика от вас — приемат присърце думите на Кенит. Те укрепяват пристанището си и живеят свободни.
— При нас това не би могло да стане — възрази една жена. — Ние не можем да останем тук! Подпалвачите вече знаят за града ни и ще се върнат. Вие трябва да ни вземете със себе си… Бягството е единствената ни надежда. Какво друго ни остава да сторим?
— Какво друго? — Уинтроу се надигна на пръсти и започна да се оглежда. Личеше, че той сравнява съзираното с някакъв образ от паметта си. — Ето там!
Момчето сочеше към една скала.
— Това е мястото, от което трябва да започнете. Възстановете града си, като най-напред издигнете една наблюдателна кула на това място. От тази позиция се вижда цялата лагуна; дори не е необходимо самата кула да е прекалено висока. Достатъчно е в нея винаги да дежури човек… дори едно дете на пост би могло да ви предупреди за появата на нашественици, за да имате време да се приготвите за битка или да избягате. Подобна кула щеше да ви спаси.
— Очакваш да възстановим Заграба? — със съмнение попита един от оцелелите. Неговата ръка описа полукръг към руините. — С какво?
— Извини ме, не знаех, че другаде имате по-голям шанс — сухо отвърна Уинтроу.
Когато обадилият се не отговори, юношата продължи:
— Издигнете кулата с каквито материали разполагате. Някои от постройките не са изгорели изцяло — възползвайте се от тях. Насечете дървета и ги оставете да се сушат. Извадете корабите, потънали край брега. Ако те са прекалено засегнати и ремонтът им е невъзможен, използвайте и техните дъски. — Уинтроу поклати глава, учуден, че му се налага да обяснява нещо тъй очевадно. — Трябва ли да ви обяснявам всяка стъпка? Опълчете се. Нима това място не беше вашият дом? Защо им позволявате да ви прогонят от него? Издигнете го отново, но този път сторете това с мисъл за защита, за търговия, за чисто пристанище. Кейовете изобщо не е трябвало да се намират тук! Онази част на брега е много по-подходяща. На най-доброто място вие сте избрали да издигнете складовете си. Разположете на тяхно място домовете и магазините си, а складовете биха могли да се намират и вдадени във водата, за да могат корабите да спират директно при тях. Всичко това е част от плановете на Кенит, той го е видял съвсем ясно. Трудно ми е да повярвам, че самите вие не сте го видели.
Малко са нещата, които вълнуват сърцето повече от новото начало. Хората оглеждаха развалините по нов начин и се споглеждаха. Почти веднага Кенит видя и пресметливост да изниква върху някои лица. В сполетялата ги ситуация имаше възможност, шанс да заменят с по-добро онова, което бяха изгубили. Новодошлите и бедните се оказваха равнопоставени с всички останали. Капитанът бе готов да се обзаложи, че притежателите на понастоящем потопените кораби са били отвлечени. Все щеше да се намери някой, който да се възползва от тези съдове…
Уинтроу повиши гласа си с маниера на пророк:
— Кенит е добър човек, който винаги е бил загрижен за вас, дори и когато вие не спирахте да отхвърляте предложенията му за помощ. Той не спира да мисли за вас. В началото аз се усъмнявах в мотивите му. Боях се от него. Но сега мога да ви кажа следното: аз видях сърцето му и вярвам в онова, което той вярва. Са е избрал орис за него: Кенит ще бъде крал на Пиратските острови. Ще бъдете ли вие един от градовете му, или ще изчезнете?