Ушите на Кенит пищяха: той още не смогваше да повярва на чутото. Но сърцето му разбираше. И знаеше. И в следващия момент капитанът осъзна това познание. Са беше му изпратил Уинтроу, един от свещенослужителите си, за да може момчето да просвещава останалите в Кенитовата орис. Това беше изпитал той, когато за първи път бе зърнал момчето. Между двамата се бе установила връзката между владетел и прорицател. В случая не ставаше дума, както талисманът твърдеше, за някаква грубиянска склонност към пресъздаване на миналото. Уинтроу беше неговият пророк. Самото въплъщение на късмета.
А разгръщащото се чудо донасяше със себе си още по-удивителни събития. Един от оцелелите пристъпи напред и заяви:
— Аз ще остана тук. Ще работя за възстановяването на града. Когато избягах от господаря си в столицата и дойдох тук, аз смятах, че съм свободен човек. Но сега разбирам, че не е било така. Момчето е право. Ние няма да станем свободни, докато не престанем да бягаме и да се крием.
Един от доведените тук роби пристъпи до него.
— Аз също ще остана. Нямам друго място, което да нарека свое. Тук ще положа новото си начало.
Трети човек пристъпи напред. Последваха го и други. Цялата тълпа се приближи.
Кенит отпусна окаляната си ръка върху рамото на Уинтроу. Юношата повдигна глава към него; възхитата, намираща се в очите му, бе почти ослепяваща със своята настойчивост. За момент пиратът действително изпита нещо, някакъв спазъм или емоция, която той не можеше да назове. В гърлото му се образува буца. Думите, с които се обърна към хората, излизаха тихо и оцелелите се приближиха още по-близо, за да го чуят. Кенит се чувстваше като светец… Не, като мъдър и обичан крал.
— Ще трябва да сторите всичко това в сътрудничество. Не бива повече всеки да мисли за себе си. Да, започнете с кулата, ала в подножието ѝ издигнете и временен заслон, в който да живеете, докато възстановите домовете си. Прокопайте кладенец, вместо да черпите вода от блатото.
Той огледа лицата на слушателите си. Те приличаха на изгубени, парцаливи деца, най-сетне узрели за думите му. Те очакваха от него да им покаже как да живеят.
Сърцето му преливаше от възторг. Той се обърна към Ета.
— Ета, донеси плановете за града от каютата ми. Те са отделени, лесно ще ги намериш. Нали знаеш как изглеждат?
— Мога да ги намеря. Нали мога да чета — напомни му тя с усмивка, докосна ръката му и се отправи към лодката, нареждайки на двама от пиратите да я последват. Кенит извика подире ѝ:
— Кажи им да се подготвят за престой. Ние ще останем тук, за да помогнем за първоначалното възстановяване на Заграба. На борда на Мариета има чували с брашно. Предай им да започнат да ги пренасят на брега. Тези хора са гладни.
Мълва последва тези му думи. Една млада жена пристъпи напред.
— Капитане, не е пристойно да стоите тук. Моят дом е непокътнат, останала ми е маса. Имам и чиста вода. — Тя засрамено сведе глава. — Зная, че подобни условия не са подходящи за вас, но много бих се радвала да почетете дома ми.
Той ѝ се усмихна и огледа поданиците си.
— С радост ще приема поканата ти.
Глава тридесет и първа
Затишието
— Малта, с пудрата си прекалила. Приличаш на привидение — укори я Кефрия.
— Не съм използвала и прашинка — промълви момичето. Девойката седеше пред огледалото прегърбена, втренчена в отражението си. Прическата ѝ не беше готова дори наполовина. Иззад стъклото се взираше уморена слугиня в края на работния си ден, а не дъщерята на Търговски род, която днес вечерта щеше да бъде представена пред обществото.
Кефрия ѝ съчувстваше. При влизането си тя бе очаквала да завари дъщеря си потръпваща от вълнение. Вместо това девойката имаше съкрушен вид: прекалено много неща ѝ се бяха струпали през изминалата година.
Искаше ѝ се да бе могла да предпази поне отчасти детето си от тези мъки. И най-вече ѝ се искаше предстоящият бал да можеше да протече по начина, по който и двете си го бяха представяли. Защото Кефрия също бе мечтала за гордия момент, в който дъщеря ѝ ще пристъпи прага на Търговската зала с баща си под ръка, за да бъде представена официално. Този момент щеше да бъде съвършен, съпътстван с рокля и бижута, достойни да указват началото на един нов период от живота.