— Другият кораб беше ли допуснат до брега? Онзи с благородниците? Чух, че новодошлите били много недоволни от задържането му. Много от тях заявявали, че на борда му има техни роднини.
— Корабът остана, но благородниците получиха разрешение да слязат на брега с лодки. Много от тях бяха болни или ранени заради сраженията с пиратите. Разбираемо беше да ги допуснем до брега. А и както самата ти каза, много от тях имат роднини тук. Те не са калсидски наемници. Какво лошо биха могли да сторят?
Малта поклати глава.
— Нищо повече от онова, което техните роднини вече сториха. След цялата онази паника, която появата на корабите предизвика, очаквах, че ще проявяваме по-голяма предпазливост. Ние прекарахме целия ден в разнасяне на кофи. Да не говорим за часовете напрегнато незнание, през които изчаквахме да разберем какво се случва в действителност.
Кефрия не искаше да си спомня за този ден.
— Поне до кръвопролитие не се стигна. Нашите кораби бяха заели позиция пред пристанището, а калсидските галери изчакваха край входа на залива. Радвам се, че и двете страни проявиха разумност.
— Майко, ти забравяш, че от тяхната поява насам търговията е застинала. А обменът на стоки е изключително важен за града ни. При удушаването не се пролива кръв, но жертвата пак умира.
— Калсидците пропуснаха Кендри в пристанището — изтъкна Кефрия. — С твоя годеник на борда.
— И отново затвориха блокадата след него. Ако аз бях капитан на Кендри, изобщо нямаше да доближа залива при подобни условия. Те го пуснаха, за да могат да притиснат още един жив кораб. Ти сама знаеш как се страхуват те от нашите кораби, откакто Офелия се опълчи на една от техните галери. — Очите на Малта заблестяха, но не от веселие.
— Давад Рестарт ни обеща, че ще се погрижи ти да бъдеш представена лично на сатрапа и неговите придружители. Това е голяма чест. Не една матрона ще ти завиди за тази възможност. Но аз смятам, че след появата на Рейн ти няма да обръщаш внимание на сатрапа. Купрусови винаги са знаели как да се облекат, за да изпъкват. Сигурна съм, че твоят годеник ще изглежда смайващо. Всички останали девойки ще ти завиждат. Повечето млади дами прекарват първия си официален бал в танци с бащи, чичовци и братовчеди. Или смирено стоят край останалите жени от семейството си, както беше с мен.
— Бих заменила и Рейн, и сатрапа за едничък танц с татко — отбеляза Малта. — Иска ми се да имаше нещо, с което да го доведа у дома. Нещо различно от това безкрайно чакане.
Известно време тя стоя неподвижна, вперила поглед напред. Неочаквано тя се облегна назад, присвивайки очи.
— Изглеждам отвратително. От седмици не съм се чувствала отпочинала, сънят не ми носи удовлетворение с глупавите си видения. А аз нямам намерение да отида на бала си в подобен вид — той е прекалено важна възможност. Може ли да използвам от твоя руж, майко? И имаш ли да ми дадеш нещо, което да накара очите ми да блестят?
— Разбира се.
Кефрия едва не се замая от облекчение. Тази Малта тя познаваше добре.
— Веднага ще ти ги донеса, а ти довърши прическата си. Освен това е крайно време и аз да започна да се приготвям. Давад няма да може да ни изпрати каретата си, защото с нея ще заведе гостите. Но двете с баба ти събрахме пари да наемем кола. Тя скоро ще пристигне; добре ще е по това време ние да сме готови.
— Ще бъда готова — решително отвърна Малта. Но по тона ѝ не личеше, че тя говори за грим и тоалети.
Плановете на Серила се бяха объркали по възмутителен начин. Не само младите благородници от втория кораб бяха успели да се прокраднат на брега: със себе си те доведоха остатъка от свитата на сатрапа. Единственото положително в случая бе, че багажът на Серила също бе пренесен на брега.
Със стъпването им на сушата нейният контрол над сатрапа изчезна, а на всичкото отгоре той се възстановяваше смайващо бързо. Един целител бе заявил, че владетелят се възстановява добре, и бе похвалил усилията на Серила. Косго все още вярваше, че тя е спасила живота му, ала завръщането на Кеки и любимите му наркотици бързо топяха благодарността му. За това несъзнателно спомагаше и домакинът им, който гощаваше сатрапа с всевъзможни деликатеси и се грижеше непрекъснато да го забавлява.
Именно завърналата се жизненост на сатрапа бе причина за провалените ѝ планове. Налагаше ѝ се да зареже предишните си намерения и да импровизира според обстоятелствата. Подписаният от Косго документ почиваше в ръкава на една от роклите ѝ; самата Серила не бе отваряла дума за него. Впоследствие един от Търговците я беше запитал за въпросното пълномощно, а тя усмихнато го увери, че след като сатрапът е оздравял, от документа няма да има нужда. Самият Косго явно бе забравил за съществуването му.