Беше насрочено почетно събрание на Търговския съвет: Серила се надяваше, че ще успее да измени обстоятелствата в своя полза преди настъпването му. Но за момента ѝ оставаше единствено да изчаква.
Тя гледаше през прозореца на стаята, в която Търговецът Рестарт я бе настанил. Всичко тук ѝ напомняше, че се намира в провинцията. Градината имаше неподдържан вид. Самата стая, макар обширна, бе обзаведена по старомоден начин и изпълнена с онази специфична миризма на необитаемост. Спалното бельо миришеше на кедров сандък и билки против молци, а завесите биха накарали баба ѝ да си спомни за младостта. Леглото беше смущаващо високо — Серила подозираше, че тази му особеност цели да предпазва спящите от плъхове и подобни гризачи. Вместо в специална ниша, нощното гърне стоеше направо под леглото. Слугините ѝ носеха топла вода само два пъти на ден; в стаята нямаше пресни цветя. Съветничките бяха получили само една камериерка, която Кеки бе окупирала още от самото начало, така че Серила трябваше да се оправя сама. Но пък това я устройваше. Тя нямаше желание да допуска някаква непозната в стаята си.
Освен това Серила не беше избрала да изучава Бингтаун заради неговите изтънчени удобства. Не, уникалното на този град се съдържаше в способността му да оцелее там, където мнозина други бяха погинали. В нито един от историческите документи тя не беше намерила задоволително обяснение на този феномен. Защо точно този град не само бе оцелял, но продължаваше да процъфтява и до днес? Какво го различаваше от останалите нещастни опити? Някаква специфична особеност на първите заселници, избраното от тях място или просто щастливо стечение на обстоятелствата? Тук имаше мистерия, която трябваше да бъде разкрита.
Бингтаун представляваше главното населено място на Прокълнатите брегове. Обгръщаше го мрежа от малки селца и ферми, но въпреки това годините не бяха донесли очакваното му разрастване. Дори пристигането на имигрантите от Трите кораба бе повишило населението само временно. Семействата тук бяха малки, с не повече от четири деца. Приливът на новодошлите спекуланти и доведените от тях роби заплашваше да замени предишните жители. А това разрастване не беше приветствано.
През цялото това време градът не беше се разгърнал към околните територии. Твърдеше се, че те са прекалено блатисти; че разораването на привидно подходящо поле го превръща в тресавище. Това бяха основателни и понятни причини. И въпреки това Серила таеше подозрението, че в случая има и нещо друго.
Ето, например, така наречените Дъждовни Търговци. Що за хора бяха те?
Те не се споменаваха, поне не и с това наименование, в никоя харта на предишните сатрапи. Дали не ставаше дума за група Търговци, които са се отделили от крайбрежния град? Или за някакви местни жители, смесили се с колонистите? Защо те никога не биваха обсъждани открито. Никой не беше чувал за град, разположен някъде по Дъждовната река, и все пак такъв трябваше да има. Най-скъпите бингтаунски стоки винаги биваха лаконично определяни като Дъждовни. Серила бе убедена, че двете тайни са свързани. Годините из библиотеки и архиви не бяха я доближили до тайната.
Но сега тя се намираше в самия Бингтаун. Или поне в предградието му.
През клоните на дърветата прозираха светлините на града. Градът, който тя така копнееше да разгледа. Но от пристигането им насам домакинът им бе настоял, че те се нуждаят от почивка.
Серила подозираше, че Търговецът Рестарт прави това по-скоро с оглед на собствения си интерес, отколкото от загриженост за владетеля и неговата свита. Докато сатрапът и съветничките му гостуваха в този дом, тяхното присъствие се превръщаше в повод за постоянни посетители. А по занемареното състояние на стаята си жената можеше да прецени, че домакинът им не се е ползвал с подобна популярност от много години насам.
Въпреки това тя с готовност приемаше посетители — и Търговци, и новодошли. Всеки наченък на познанство, всяка жена, която тя успееше да замае с умело вмъкнатите думи за дворцовия живот в столицата, се превръщаха в поредната опора за новия ѝ дом. Защото Серила възнамеряваше да остане тук. Може би тя бе изгубила възможността да се сдобие с влияние, но все още се надяваше, че ще ѝ се удаде да превърне Бингтаун в свой дом.
Излизането ѝ на балкончето съвпадна с поредния лек трус. Серила се обърна и влезе обратно в стаята си. Почти всеки ден тук имаше земетресения, на които местните се бяха научили да не обръщат внимание.