При първия подобен трус тя бе скочила от мястото си, сепната. А Търговецът Рестарт само бе раздвижил облите си рамене.
— Тези трусове тук са ежедневие, госпожице. Нямате основания да се тревожите.
Сатрапът, по това време попил значително количество от виното на домакина, дори не бе забелязал. И в следващия момент земята бе престанала да боботи.
Серила въздъхна. Тази нестабилност на земята бе част от Прокълнатите брегове. Щом тя възнамеряваше да заживее тук, трябваше да привиква.
По тази причина тя престана да мисли за трусове и се съсредоточи върху предстоящите ѝ дела.
Тази вечер мечтата ѝ щеше да се сбъдне. Тази вечер тя щеше да види града.
Жената затвори прозореца и пристъпи към подбирането на тоалета си. Предстоеше ѝ да гостува на някакъв летен прием, който по местните стандарти несъмнено представляваше значимо събитие. На въпросния бал щяха да се допускат единствено Търговци; можеха да присъстват единствено онези чужденци, които са се сродили с тях. Освен това на него щяха да бъдат представяни девойките, навършващи пълнолетие. Серила бе чувала слухове за някакви ритуални дарове на приятелството, разменяни между Търговците от града и Дъждовните Търговци. За това разделение в столицата не се говореше… Какво беше значението на тези дарове? Може би едната от страните заемаше превъзхождаща позиция? Все въпроси без отговор.
Серила се навъси към бижутата си. Тя не можеше да използва накитите, които бе задигнала от съкровищата на сатрапа — несъмнено някой щеше да ги разпознае и да изрази учудването си. Жената бе уверена, че е способна да накара сатрапа да си спомни, че ѝ е подарил въпросните украшения, но предпочиташе да избегне подобна ситуация. Затова тя върна скъпоценностите в скривалището им и въздъхна. Щеше да ѝ се наложи да присъства без бижута.
Вчера една от посетителките на Давад Рестарт бе направила опит да се самоизтъкне, като подчертае слуха, че младият Рейн Купрус от Дъждовните Търговци ухажвал една от девойките, които щели да бъдат представени на предстоящия летен бал. Останалите Търговки ѝ направиха остра забележка да замълчи. Но жената, някоя си Рефи Фадън, дръзна да им възрази, заявявайки, че сатрапът и неговите придружителки така или иначе щели да бъдат запознати с потомъка на Купрусови, така че от недомлъвки нямало смисъл.
Лично самият Рестарт избра да се намеси. Той, който до този момент бе проявявал нетърпимо угодничество, за първи път избра да прояви влиянието си на домакин.
— Не е възможно да говорим за младия Купрус и да не споменем Вестритови, семейството на въпросната млада дама. Поради отсъствието на баща ѝ аз, като техен близък семеен приятел, съм поел отговорност за нейната репутация. По тази причина няма да търпя да бъде обсъждана по подобен начин в дома ми. Но ще се погрижа лично да се срещнете с нея подир представянето ѝ, госпожице Серила. Тя е удивителна млада дама… Тъй, кой иска още пасти?
С това той сложи край на тази тема. Някои от Търговците го изгледаха с одобрение, но неколцина други подбелваха очи. Това беше интересно — тук се долавяше оспорването на влияние. Давад Рестарт, домакинът им, изпълняваше ролята на своеобразен посредник между Търговците и новодошлите. Обстоятелствата го бяха поставили в идеална позиция, защото и двете страни на обществото изглеждаха удовлетворени да се обръщат към него. Спекулантите донасяха на сатрапа екстравагантни дарове, съпроводени с покани за гостуване, а Търговците се явяваха придружени единствено от своето достойнство и загатнатата си власт.
Серила смяташе, че Търговците не са направили особено добро впечатление на владетеля, но същото се отнасяше и в обратна посока. Развоят на събитията определено щеше да се прояви като интересен. Тукашният живот, макар и провинциален, бе много по-оживен от скучния двор в столицата. Тук никой и нищо не спираше една дръзновена жена да си извоюва полагащата ѝ се позиция.
Тя си избра една рокля, отдели я и я притисна към себе си. Да, нея щеше да избере. Дрехата имаше изчистена, сдържана кройка, щеше да бъде подходяща за хора като местните.
Преди да започне да се разсъблича, Серила решително обърна гръб на огледалото. По време на тоалета си вчера сутринта погледът ѝ случайно попадна върху стъклото и ѝ показа, че белезите по гърба и задната част на бедрата са започнали да избледняват в различни оттенъци на жълто, кафяво и зелено. Този кратък поглед се оказа достатъчен, за да я потопи в ужас — не заради самите белези, които бе виждала и преди, а заради спомена. Неизвестно време тя стоя застинала, вперила поглед в себе си, докато от вцепенението не я изтръгна треперене, по-скоро напомнящо конвулсия. То я принуди да се отпусне тежко на ръба на леглото си, за да не се свлече, и да се съсредоточи върху спокойното си дишане, за да не допусне риданията си.